Мислех да напиша един дълъг и гневен статус, но ще се въздържа и ще се постарая да бъда максимално креативен (модерна дума). Знам добре, че отвън една работа изглежда много лесна, без да се знае какво наистина се извършва отвътре. Но вчерашната изява на Кантарджиев (няма как за този да си счупя езика и да го нарека професор) ме наведе на мисълта, че вършещите работата имат някои базисни липси на познания. Какво ме смути. Въпросният човек с усещането за много добре свършена работа обясни как бил събрал от водещи информационни източници информация за коронавируса и я бил предоставил на приятели. Това просто е непрофесионално поведение. Информацията не се предоставя на близки и познати, а на всички, които могат да я ползват по един или друг начин. Все пак сме в условията на едно добре развито информационно общество. А реално ние нямаме никаква полезна информация. Ежедневните изяви по телевизията и сводки колко болни има и как е пратена полицията да издирва други потенциално болни е несериозно. Няма да коментирам и емоционалните изяви.
Какво имам предвид като полезна и липсваща информация. Видя се отлично, че предписваните действия за хората, които имат съмнения за коронавирус са неадекватни. Личните лекари или масово не си вдигат телефоните, или препращат болните към болниците или РЗИ.
Първо – сайтовете на МЗ и РЗИ са под всякаква критика. Там по същество няма нищо полезно. Дори няма линкове към сайтовете, които всички ползваме за да се информираме за размера на пандемията. Липсва и най-елементаното нещо – гореща телефонна линия към която гражданите да се обръщат след като личният лекар или не си е вдигнал телефона, или е бил неадекватен. Тук не става дума за един телефон, а поне няколко, които са закачени на заглавната страница на голям и ясно видим банер. Тези телефони следва да вървят непрекъснато по телевизиите докато въпросният щаб дава изявления. Да не говорим, че самият щаб трябва да има действащ и непрекъснато обновяващ се сайт, който трябва да е лесно намируем.
Второ – стана ясно кои евентуално болници могат да приемат заразени хора в София. Но в провинцията изобщо не е ясно какво трябва да се прави. И в София нещата са зле, но няма да ги коментирам. Цитираните по-горе сайтове плюс този на щаба следва да предоставят информация кое болнично заведение за даден областен град е предвидено да приема болни със съмнение или доказан коронавирус. Сега болният отива до първата му хрумнала болница и след това пращаме в карантина целият медицински персонал. Още седмица, две и ще карантинираме де що има лекар и медицинска сестра. Пред болниците има охрана, която не допуска пациенти със съмнения за коронавирус, а ги насочва незабавно към предвидените за целта заведения. Допускам, че подобна организация изобщо не съществува, а е доста лесна и необходима за създаване.
Трето – не е редно всеки, който кихне да хукне да се изследва. Потвърждаването на заболяването много пъти беше посочено, че изисква по-продължително и скъпо изследване. Наред с това има вече бързи и евтини елиминационни тестове. Кои болници имат и кои не, е направо секрет. Сайтовете трябва да предоставят и тази информация. В момента частните лаборатории имат такива тестове и взимат по 100 – 120 лева от пациентите. Това в условията на пандемия е недопустимо. Частната инициатива ще печели в други по-добри времена.
Четвърто – взимат се мерки за хората, нарушаващи карантината. Никой обаче не предвижда мерки за лекари и друг медицински персонал, които отказват да си изпълняват служебните задължения. Малко са, но в условия на криза действат сурови правила. Недопустимо е например личните лекари дори да не си вдигат телефоните. Не е необходимо да ги арестуват, но няколко юнака с отнети лекарски права ще бъдат стимул за другите.
Пето, шесто, седмо … има много какво дори и непрофесионалист да предложи и да е ефективно. Но хайде да започнем с простата информация в мрежата и да се ограничим с четенето на патетични произведения като „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев.

Влади Янев