А всъщност най-големият и жесток враг на българина е….българинът! Като в приказката за казана на българите в ада. Чета днес из социалните мрежи изказвания на българи. Уж изглеждащи интелигентно и образовани. Злобата, която се лее и капаците на очите и мозъка, са ужасяващи. Все едно на голяма част от народа са направили лоботомия или са ги обучавали специално да мразят другите.

Една част са инертни за всичко. Сивата маса. Навсякъде я има. Но останалите….злъч, злоба, жестокост, желание да унизят, да обидят, да смачкат, да са силните на деня, а ако не могат, поне да бъдат техни слуги. За да си осмислят жалкия живот.

Къде в този малък и древен народ се събра такава злоба един към друг. Колко сме, българи? Останахме сигурно не повече от 4-5 милиона истински българи. И за 1300 години всеки е далечен роднина с някого. Дядото или прадядото на всеки се е бил по фронтовете и всеки има загинали за свободата на България в рода си.

Уж обичаме хорото, а няма сила, която извън кръчата да ни накара да се хванем за ръце в общ ритъм. Уж зачитаме историята си, а ако сега се появи Левски, с личните си ръце ще го обесим. А Ботев вероятно ще гние в затвора.

Най-обичаме да мразим! Себе си. Другият до нас. Не за нещо друго, а защото не мисли като нас. Днес, вместо да се обединим срещу общия враг – управляващата шайка, ние сами се разкъсваме помежду си заради различните идеи как да дойде спасението. Психодесните изтрещяват тотално и мразят дори споменаването на славяни и Русия, а са готови да си забият американското знаме отзад и дадат живота си за евроатлантическите ценности. Демократи мразят социалистите и всяка трезва и разумна мисъл, която ги кара да се замислят дали такива спасители са САЩ и ЕС. И които отричат всеки, който не споделя брюкселските идеали. Напоследък дори патриотизмът и национализмът се превърнаха в мръсни думи, а да се гордееш, че си българин и да искаш суверинитет и да не се подчиняваме на никого, се превърна за психодесните в предателство.

Нека насочим омразата към враговете на България, а не към съседа си и към бившия приятел, с когото сме се скарали, защото не споделя политическите ни възгледи. Да насочим омразата към тези, които ни погубват. Защото те ни убиват чрез собствената ни омраза.

Българи, защо е тази омраза помежду ни? Защо не мислим? Не колко харесваме и обичаме този или онзи политик, а колко много обичаме България. Спрете се! България има нужда от нашата любов. И от това всички българи да сме едно – един народ, една вяра, една държава! Другото е пустословие….