Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие

„Анадолската конвенция„

В своите 81 члена и 6 приложения към тях, конвенцията застъпва проблема с домашното насилие и насилието над жени. Определя структури и органи, които да следят за изпълнението и характеризирането на конвенцията в унисон с националните законодателства. Въвежда определения и стереотипи, нехарактерни до сега в традиционното право на отделните страни членки.

В своята работа ще разгледам конкретно чл. 3 от Истанбулската конвенция, какви са неговите противоречия с националното законодателство в частност с Конституцията на Република България, както и с международното право.

Чл.3 Определения

За целите на настоящата Конвенция:

а. ,,насилие над жени„ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означва всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдания за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;

б. ,,домашно насилие„ означава всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителат живее или е живял заедно с жертвата;

в. ,,пол„ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

г. ,,насилие над жените, основано на пола„ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените;

д. ,, жертва„ означава всяко физическо лице, което е изложено на описаното в букви а) и б) поведение;

е. ,,жени„ обхваща и момичета под 18-годишна възраст.

Презумпциите, на които се базира конвенцията си поставят за цел защитата на жените от всички форми на насилие и дискриминация. Но конвенцията борави с доста широка дефиниция за това, кое е насилие и дискриминация.

Както твърди доц. д-р Йордан Величков във своя публикация ,-„Очевидно, зад загрижеността за защита на жените и децата от насилие прозира намерението за нравствено разлагане, на отказ от утвърдените традиционни ценности за семейството, на хилядолетните норми за морален и почтен живот и принципите върху които се изгражда семейството и обществото.„

Насилието над жени формулирано като всички актове на насилие основани на пола, залегнало в т.а) на чл. 3 от конвенцията , се опитва да направи жените особен „защитен„ вид категория хора, която има нужда от специално внимание по отношение на законодателството касаещо се до насилието срещу нея, което влиза в противоречие с чл. 6 от Конституцията на Република България, който гласи:

„ (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.„

По т. б) на чл.3 за  „домашно насилие„, България има „Закон за домашното насилие„(в сила от 22.12.2009г.), който точно и ясно урежда правата на жертвите на домашно насилие. В същото време ИК е отстъпление от всеобщо приетия принцип от Декларацията за правата на човека от 1949г.- равенство в правата, без разлика на раса, пол, етнос, произход, убеждения, социално положение и др.

Новото юридическо понятие, което конвенцията налага при определението за „пол„,- като социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете, – от България се иска да акцентира международна правна норма, която противоречи на българското законодателство. Както бившият конституционен съдия  Георги Марков определя,- „Под благородната мотивация за борба с насилието над жени в чл.3 от ИК ни се определя, че „пол„ не е биологично понятие, а „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи„. Не е ясно какво се разбира под „общество„ и с какъв акт ще приемем, че Иванка е Иванчо, защото се чувства такава„. В своя публикация, в списание правен свят срещу ратифицирането на ИК проф. Даниел Вълчев (преподавател по ОТП в СУ „Св. Климент Охридски„) споделя,- „В Истанбулската конвенция има неясни дефиниции и проблемът не е в т.нар. „социален пол„, проблемът е, че самото понятие пол е дефинирано като„социално изградени роли, т.е. въобще няма място за биологията„.

В точките:  г), д) , е), съответно се дават определения на насилието над жените основано на пола , жертвата и обхвата на понятието жени.  Както адв. Шейтанов посочва:- „Конвенцията е възприела широкия подход на ЕКПЧ (европейска комисия по правата на човека) при определяне на субектите на семейните отношения, но регулира единствено насилието против жени, и съвсем епизодично-против децата. Защитата против насилие над останалите – мъже, деца, възходящите баба и дядо изцяло отсъства„.

В крайна сметка, насилието си е насилие без значение дали е към жени или мъже. Естествено, че трябва да се борим срещу насилието над жени и да целим елиминирането му. Но в стремежа си да постигнем това не трябва да дискриминираме мъжете или да третираме жените жертви на насилие, като по-специални жертви. Това е противно на равноправието между половете и обидно за самите жени. Третирайки жените, като по-специални жертви, които имат нужда от специално отношение и специално законодателство, за да бъдат защитени, ние ги принизяваме именно до статута на по-слабия пол, от който уж целим да ги избавим. Решението е законите да се прилагат справедливо спрямо всички без значение какъв е техният пол, раса или вероизповедание.

P.S. Приложения:

https://www.youtube.com/watch?v=_xPNt0rE_O4

https://www.youtube.com/watch?v=w6gT-TogM_g

https://www.youtube.com/watch?v=5yrlndYOU3U

https://www.youtube.com/watch?v=MSRt0aD2Oco

https://www.youtube.com/watch?v=ufyGsvmCRqU

https://www.youtube.com/watch?v=ovKEVDUbRZw

Емил Христов Величков – завършил Право

в Югозападен университет „Неофит Рилски“

член на „Съюза на юристите в България“