Go to ...

RSS Feed

04.03.2024

Кирил Самоволски – верен син на народа


Кирил Атанасов Самоволски – участник в младежкото революционно движение, член на РМС, роден в с. Граница, Кюстендилско през 1919 год. в бедно, но борческо семейство, внук на славния опълченец от Шипка, Стоимен Христов Самоволски. След завършване на основното си образование в родното си село, заминава на работа в гр. София. Животът на големия град изпълнен с противоречия, работническата неволя, стачни борби, полицейския терор и съществуващата голяма социална несправедливост разгарят в сърцето му жажда за борба и бунт. Работническото  младежко движение го увлича и още на 16/17 годишна възраст се включва в редовете на РМС. В продължение на З/4 години той често се отбива до родното си село, за да помага на местната организация. През 1943 г. той пак е в родния край. Току-що възстановена, след последния провал през пролетта на същата година, местната организация му поставя  отговорна задача. Той ръководи близките селски райони, организира две бойни групи и създава цяла мрежа от ятаци.  През последните години на антифашистката борба, той укрепва конспираторските си способности. Това създава от него предан, хладнокръвен и самоотвержен борец, справящ се с всички трудности в най-критичните моменти.

Големи са заслуги му, за да може Кюстендилския партизански отряд да проведе образцово известната си акция в с. Берсин. Кирил Самоволски  участва със самоотверженост в самата акцията. Но преди това заедно с другаря си Харалампи Аничкин (също от с. Граница), с който действат заедно в района, осигуряват разузнаването, логистиката и организират настаняването на партизаните в къщата на ятака Димитър Разсипийски в с.Багренци и следващата вечер в къщата на ятака Георги Зарев в с.Берсин. Помощта на двамата ремсисти е особено ценна, те познават терена на действие и политическите настроения на местните хора. След акцията – прибират пишещата машина от кметството, така нужна на съпротивата. И отново продължава неуморния обход на този огромен район.

Благодарение на своите конспиративни способности Кирил Самоволски успява да се опази от арестите след предателството на Сава Харизанов през май 1944 г., които пряко касаят и някои от заловените ятаци, с които той е работил. Голямо е желанието му да се присъедини към Кюстендилския партизански отряд, но ръководството преценява, че полицията не разполага с данни за дейността му и ще е по-полезен за работа в определения му район в селата от Кюстендилската котловина и Пиянечкия край. Така се включва и подпомага акцията на отряда в с. Смоличано.

Антифашисткото народно въстание на 9-ти септември заварва Кирил Самоволски на бойна нога. След легализирането на РМС, той се  заема с неуморна денонощна работа по затягане на кадрите му. Става най-добрия от селските секторни отговорници. За кратко време изгражда здрава младежа организация с чувствително подмладен и увеличен състав. „Но сърце мъжко не трае“ и през м. ноември 1944 г. на призива на Партията и Родината той драговолно се отзовава, заминава за Унгария, в редовия състав на Първа българска армия, която води борба с остатъците на хитлеро-фашистките пълчища, за да принесе в жертва, младия си и нерадостен живот в името на Свободата и Отечеството.

Следва спомен на Димитър Миладинов, публикуван във в-к „Народен светилник”, 9 юни 1973 г., с. Граница      

Горещ летен ден на 1944 г. Надвечер от двора на Самоволските  излиза строен висок младеж на около 25 години. Бос, с вехти, но спретнато пристегнати дрехи, нарамил мотика, Киро се запътва към бахчите. Решил е да пусне вода на зажаднялата зеленчукова градина. Напоява той не само пиперените и доматените редо­ве, но тук, сред овощните  градини, в закътани места, има срещи с нелегални партийни дейци и партизани, предава партийни поръчения, позиви и материали. Поддържа активна връзка с революционното движение в района.

Така преминаваше живота на Кирил Самоволски в с. Граница. В борбата за парче хляб той ставаше ратай или наемник, но неговият интелигентен ум добре съзнава, че с наемен труд при фабриканта или селския чорбаджия до никъде няма да се стигне. Затова пое трудния, но славен път на борец-революционер. Заедно с изтъкнатия младежки деец Харалампи Аничкин, закалени в стачните борби на софийския пролетариат, те пренесоха пламъка на революцията в селото.

 Месеците преди 9 септември 1944 г. бяха горещи в по­литическо отношение. Партизанското движение в Кюстендилска околия се разрастваше. Макар с известно закъснение, то обхващаше и района на с. Граница.

 През тези дни Кирил Самоволски превръщаше нощите в дни. Ходеше от село на село, от махала на махала. Всички пътеки към Слокощица, Багренци, Тръновлак, Берсин, Пелатиково, Раково му бяха позна­ти, всички шубраци — известни. Умееше безпогрешно да се ориентира в нощната тъм­нина, улавяше и най-малкия шум. Конспиративната работа го беше направила сдържан и съобразителен. С хляб и залъгалки укротяваше злите селски кучета. Безшумно се вмъкваше в къщите на ятаците и неза­белязано приближаваше явките. Киро се отличаваше с голямо хладнокръвие и се изплъзваше от опасни засада и обиски  на полицията.

Затова пък много често не спеше у дома си. Сутрин ще излезе или от сестра си Радка, или от Калеови, или просто от някоя плевня около селото.

 Всекидневно Кирил Самоволски създаваше мрежа от ята­ци и помагачи на партизанското движение в Пиянечкия край. Така успява да снабдява партизаните с дрехи, пари и храни. Организираше и сам участваше във въоръ­жени акции на отряда — запалването на общината в Бер­син и акцията в Смоличано и др.

 Той мечтаеше да се включи в редиците на партизаните, да излезе в открит бой с врагове­те, но това не му се отдаде. Ръководството на отряда го ценеше повече като връзка за селата в района на Граница, като ятак и помагач.

 Такъв помня Кирил Самоволски, изпълнен с много омраза към  фашисти и класови врагове и с голяма любов към обикновените трудови хора. Ненавиждаше подлостта, доносничеството и същевременно беше весел и шеговит сред приятели и другари.

 Кирил Самоволски участва на 9. IX. 1944 г. в завземането на Околийското управление и установяването на народената власт в Кюстендил, а след това заминава за фронта като добро­волец. Загива при река Драва на 6 март 1945 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *