Go to ...

RSS Feed

14.06.2024

ЩЕ БЪДЕМ!


Бих нарисувала България в черно, тук- там светлинки и сияния, останалото – мрак, отчаяние и безнадеждност.
Има и връх – там се бият помежду си черни души. Бият се кой да държи нишките на паяжината, която обвива нещастната ни държава. Всъщност паяжината отдавна не е паяжина.Нишките са дебели и здрави като корабни въжета. По тях висят стотици хора- паразити , които се хранят с подкупи, проценти, лобизъм, кражби.
Горе на върха са пачките и кюлчетата.
Долу хората бродят в лепкавия мрак за да открият трошици..
Вчера гледах филма “ Ботев“. Пак мрак и оцеляваща нация, неразбиране, страх, примирение . Разликата е само във вида на робството.
Светлинките винаги съществуват – като четниците, паднали на колене на Козлудуйския бряг.Хора, отиващи на смърт за свободата. Като Ботев.
Плаках, гледайки филма – болезнено истински, безкомпромисно реален. И повярвах – ще бъдем. Светлинките никога няма да напуснат земята ни.
Светът се променя.
Ще дойде времето, когато ще нарисувам България в бяло.
Не е пожелание.Не е мечта.
Вяра е.Сигурност, разчитане на знаците, познаване на процесите.
Вяра и обич.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *