Go to ...

RSS Feed

04.03.2024

Фондация „Костя Копейкин“


Фондация „Костя Копейкин“ още не е регистрирана, а вече постигна първи сериозен успех – накарахме неграмотниците да почнат да четат 🙂
Както казах, една от основните цели е да се бори с неграмотността сред маргиналните слоеве на населението, най-вече сред психодесните жълтопаветници (известни с почти пълната си ментална и образователна дисфункционалност 🙂
Вчера, в публикувания от мен текст, съзнателно допуснах две фактологични неточности, очаквайки публично унижената жълтопаветна общност да се втурне към Гугъл, за да провери дали написаното от мен е истина 🙂
Тъй като елементарни същества като психодесните парапитеци са изключително лесни за предвиждане и манипулиране, те направиха точно това 🙂
От друга страна обаче, именно защото са с интелекта на кокошка, болна от птичи грип, откриха само едната неточност 🙂
Затова сега се налага малко да им подскажа:
1. Не бъркайте Гугъл с Гогол. Хубаво е, че вчера превърнахте името на руския писател в най-търсеното нещо в търсачката, но все пак да прочетеш резюмето на неговия труд в Уикипедия не е същото като да прочетеш книгата.
Затова ви съветвам да отидете до библиотеката, да си заемете „Мъртви души“ и да я прочетете цялата. Хем ще направите нещо полезно – ще дадете няколко лева за читателска карта и така ще подпомогнете развитието на културата в България.
2. Гогол не е украински, а руски писател. Просто е роден в днешна Украйна по времето, когато тя е била част от Русия. Ако приемем вашата психодясна логика, то тогава Сталин е грузински политик, Хитлер е австрийски държавник, а Гоце Делчев е гръцки революционер.
3. Капитан Копейкин не е разбойник, а революционер. Да, според гледната точка на държавните власти е такъв, но не и според Гогол и критиците на неговото творчество 🙂 Припомням на елементарните жълтопаветни частици, че според логиката на Османската империя хайдутите ни са разбойници, въстаниците ни са сепаратисти, а Ботев е терорист.
Най-вече обаче искам да благодаря на любимите медии (и дори на американските отходни канали, известни като медии), които ден след ден, неспирно продължават да правят безплатна реклама на фондацията:)
Направих си една груба сметка, че ако трябваше да се плати цялото това рекламно време, щеше да струва повече от 500 000 лв 🙂
Надявам се по същия начин да отразят и връчването на наградата „Иванчо Хаджипенчович“ в края на годината 🙂
Следвайте ме за още литературни и рекламни съвети 🙂

Костадин Костадинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *