КАК ЗАКОНЪТ РЕГЛАМЕНТИРА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ ПОКАНЕНИ ПОСЛАНИЦИ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
13.10.2022, 0 Comments
В РЕШЕНИЕ № 5 от 22 март 2001 г. по конституционно дело № 5/2001 г. КС изрично посочва, че от избирането на Народно събрание по смисъла на чл.64, ал.1 от Конституцията (датата на изборите) започва да тече четиригодишният срок, установен в същата норма. Втори, отделен момент е началото на упражняване на пълномощията на Народното събрание като колективен, структуриран орган, което започва с първото заседание.
Конституирането и дейността на НС се регламентира в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на НС.
Съгласно чл. 4 от Правилника на първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели .Провеждат се САМО разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.
Следователно свикването и конституирането на Народното събрание са от значение за практическата му работа и за встъпването на народните представители в изпълнение на пълномощията им, вкл. по чл. 86 от Конституцията, едно от които е ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ.
Именно с решение НС може да допусне да участват в заседанията му ЛИЦА КОИТО НЕ СА народни представители или членове на Министерския съвет.
Такива лица могат да присъстват САМО СЛЕД РЕШЕНИЕ на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места– чл. 43 ал.2 от Правилника.
Както в Конституцията, така и в Правилника са маркирани допустимите форми на участие на лица, различни от народните представители в заседанията на парламента .Така Главният прокурор и председателите на върховните съдилища участват в заседанията на НС по повод докладите за дейността им и това им участие е регламентирано в чл. 84 т.16 от Конституцията. Други органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, могат да участват когато това е предвидено в закон – чл. 84 т.17 Конституцията. Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии по силата на чл.83 от Конституцията без да са поканени.
Друга категория лица – длъжностни лица и граждани могат да участват в заседанията на НС само когато са поканени -чл.80 от Конституцията. В заседанията на Народното събрание по чл. 126 и 128 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България – чл. 129 от Правилника.
СЛЕДОВАТЕЛНО УЧАСТИЕТО НА ЛИЦА КОИТО НЕ СА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ИЛИ ЧЛЕНОВЕ НА МС Е НЕДОПУСТИМО БЕЗ ПОКАНА И КОЕТО СЕ ПРЕДХОЖДА ОТ ГЛАСУВАНЕ И РЕШЕНИЕ.
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НЕ МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ НИКАКВО РЕШЕНИЕ преди първото си заседание, защото това е началният момент от който може да упражнява правомощията си като КОЛЕКТИВЕН ОРГАН.
Следователно, за участие при откриване на първото заседание на 48 НС няма как да бъдат поканени посланиците на които и да са държави. Това може да направят депутат или депутати или парламентарни групи, но е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ВЗЕМЕ ТАКОВА РЕШЕНИЕ ОТ НС. Оттук следва, че НС като колективен орган НЕ МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ ДА НЕ ПОКАНИ посланик Митрофанова или когото и да било.
И накрая цитирам част от преамбюла на Виенска Конвенция за дипломатическите отношения
„Държавите – страни по настоящата Конвенция,
вземайки под внимание целите и принципите на Устава на Организацията на
обединените нации относно суверенното равенство на държавите, поддържането на
международния мир и сигурност и развитието на приятелските отношения между
народите,
убедени, че сключването на международна конвенция за дипломатическите
отношения, привилегии и имунитети ще допринесе за развиването на приятелски
отношения между държавите, независимо от различията в техния държавен и
обществен строй,..“
както и
Член 47
1. При прилагане разпоредбите на настоящата Конвенция приемащата държава
не трябва да извършва дискриминация между държавите.
2. Не се смята обаче, че има дискриминация:
а) ако приемащата държава прилага някое от разпоредбите на настоящата
Конвенция ограничително предвид на ограничителното й прилагане спрямо нейното
представителство в изпращащата държава;
b) ако по обичай или по споразумение държавите си предоставят една на друга
режим, по-благоприятен от този, който се изисква от разпоредбите на настоящата
Конвенция.
Viktor DotsevНе съм запознат подробно с практиката, на КС, но ако несъгласна партия с днешното решение за посланиците реши да бойкотира учредяване на НС и не се яви, респективно закълнат, то тогава в съответствие с Конституцията ли ще е да функционира в непълен състав-, имайки предвид императива на чл. 63.“Народното събрание се състои от 240 народни представители“?
