Това според мен е Никита Хрушчов. Този политически палячо, озлобен и с хъс за реванш, стори много беди в международното комунистическо движение. Генерал Власик си спомня и разказва как във вихъра на пиршеството Сталин е карал дебелия Хрушчов да играя пъргавия украински танц…гопак. Никита се връткал смехотворно, елитът се заливал от смях от неговата патешка непохватгност. А когато се е навирал досами Сталин, за да му се докара, Сталин както пушил лулата чука с нея по голото теме на Хрушчов и с усмивка казвал: Кухо, много кухо, няма нищо… И този палячо след смъртта на Сталин започва голямото отмъщение. Вкарва за осем години в затвора синът му Василий – генерал – лейтенант. Условието е, да се обърне срещу баща си, но не го е направил.

Жалкият злобар заповядва на 30 октомври 1961 година тялото на Сталин да бъде извадено от мавзолея и погребано някъде на Червения площад. Целият площад е отцепен, гробът е изкопан и – забележете мерзостта: режат златните копчета от куртката на Сталин и зашиват бакърени. Махат му златната звезда герой на СССР. Жалки, много жалки нищожества. Плъхове, както ги е наричал железният мустак. Сетих се за това, защото преди четири дни беше неговият рожден ден. Но това е друга тема.

Стефан Северин