10.11.1989 г. По телевизията Тодор Живков уплашен стои зад масата, а неговите подчинени се изреждат на трибуната да подкрепят оставката му. Не че не се усещаше – още от падането на Берлинската стена, изказванията на Горбачов, бунтовете в Румъния, словото на руския посланик Шарапов, който за първи път не спомена името на Тодор Живков…. Усещане за промяна във въздуха. Но не бяхме готови! Дори и сега не сме! Защото промяната трябваше да започне в умовете. Но ние всъщност бяхме доволни от живота си.
Промяната си я представяхме като банани целогодишно, достъпност до шоколадите и дънките в Кореком и възможността да живееш, в който град поискаш. 
Нещо като черешки върху тортата на уредения ни и сигурен живот.

Дотогава убедени, че държавата ще се погрижи за нас, каквито и проблеми да има, ще имаме покрив над главата си, работа и хладилникът ще бъде пълен! Само ако може и банани целогодишно, а и по-често да пускат луканка по магазините…

Искахме не промяна, А ЕКСТРИ. КЪМ ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ ИМАХМЕ. И се доверихме на тези, които ни обещаха, че ще ни заведат до капиталистическият рай. 
А те ни заведоха в ада!

ПОЛУЧИХМЕ БАНАНИТЕ. И СЕ ВЪРНАХМЕ ПО ДЪРВЕТАТА!
ЗАГУБИХМЕ ВСИЧКО, КОЕТО ТОГАВА ИМАХМЕ – СИГУРНОСТ, РАВНОПОСТАВЕНОСТ /МНОГО ПО-ГОЛЯМА ОТ СЕГА/, ИКОНОМИКА, ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ, БЕЗОПАСНОСТ, ПЪЛЕН ХЛАДИЛНИК, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – ДОСТЪПНО И БЕЗПЛАТНО, НАВСЯКЪДЕ ДЕЦА….

Носталгия! И срам, че някъде в стремежа си към бананите, изтървахме България!

Всеки ден може да е ДЕНЯТ, В КОЙТО ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ И ОСЪЗНАЕМ КОЕ Е ВАЖНОТО ЗА НАС, ЗА НАРОДА И ЗА БЪЛГАРИЯ! И ДА НЕ СЕ ОСТАВЯМЕ ВЕЧЕ ДА НИ ОБЕЩАВАТ БАНАНИ….ЗАЩОТО НЕ СЕ ЗНАЕ ТОЧНО КЪДЕ ЩЕ ГИ СЛОЖАТ!

Елена Цонева Гунчева – e адвокат

завършила Право в ПУ „Паисий Хилендарски“