Go to ...

RSS Feed

03.12.2024

АМИ АКО БЯХМЕ ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА С ТАКЪВ ДЪРЖАВЕН ГЛАВА?


В 138-годишната си нова история България не е имала за президент персона на такова посредствено политическо и интелектуално ниво, като настоящия държавен глава

Последната реч на Росен Плевнелиев пред Европейския парламент надмина всичките му досегашни публични изяви. Надмина ги по политическа неграмотност, по грубо и недопустимо нарушаване на утвърдените норми и принципи на международното общуване, по подчертано враждебно и клеветническо поведение към една суверенна държава, надмина ги и по унизителна сервилност.

Речта на Плевнелиев пред ЕП показа отново образователна неграмотност и непознаване на историята ни

От началото до края словото му е пренаситено с банални клишета, втръсващи изрази и думи като „ценности“, „интеграция“, „гордост“, които трябва да убедят европейските партньори в безграничната преданост на българската страна към евроатлантическото „семейство“. Той сам твърди, че ние вече сме  едно семейство.

В това си слугинско престараване, което достига границата на изпадане в екстаз, Плевнелиев нахвърля разни несвързани, неразбрани и дори абсурдни мисли и идеи, като:„Нашият проект за Европа“. На кого точно е този проект и какво е съдържанието му, той не пояснява.„Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация“.

Наистина умопомрачаваща мисъл, очевидно изказана от умопомрачено съзнание, което е пропуснало да спомене, че президентът е български преди всичко.

„България се гордее (продължава родната ни гордост Плевнелиев) с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно“. Ужас! Дори блестящ международник като Кисинджър не е в състояние да разшифрова тази мисъл. Очевидно, това „европейско решение“, по което българската държава действа „решително и отговорно“, съществува единствено в главата на държавния ни глава. Вероятно, не само България, но няма нормален и достоен българин, който би се гордял с такава гениална глупост.

Г-н Плевнелиев прави опит и за „принос“ в международните отношения, твърдейки, че съществували  някакви „провалени“държави“. В дипломатическата история са известни държави, като: победители и победени, разорени, финансово и икономически фалирали, завладяни, окупирани. „Провалена“ държава досега не е известно да е съществувала в световната история. За съжаление, г-н президентът, верен на конспиративния подход, не пояснява какво представлява такъв тип държава и дори не споменава  името на поне една от тях.

Още по-загадъчен е държавният ни глава със следващата мисъл: „В преходния период трябва да обединим усилия да изградим и надградим гъвкав регионален и световен ред“. Страшно загадъчна мисъл, която би затруднила всеки интелигентен слушател и читател. Кой се намира в преходен период? Какво ще представлява „гъвкавия регионален и световен ред? Защо този ред трябва да бъде „гъвкав“? Не се дава отговор.

А това е доста тревожно, защото „ред“, особено „световен“, все още се помни от живи свидетели на Хитлеровия световен ред. Но, очевидно г-н Пленвелиев предпочита международната общност да бъде дисциплинирана в някакъв строен ред, а не да живее по правилата на Международното право и принципите на ООН.

А каква е разликата между „регионалния“ и „световния“ ред, вероятно и авторът на тази мисъл не знае.

За пореден път, и то на едно от най-публичните и авторитетни места на планетата – Европейският парламент, българският президент показва впечатляващо непознаване на историята на собствената си държава. Очевидно, тази образователна неграмотност се дължи на неистовите му усилия да се хареса на тези, пред които изнася словата си. Според него, България печелила само като съюзник на някого и губила, когато е била сама.

Историята категорично отхвърля такова абсурдно твърдение. Именно, когато България бе сама, тя мъжествено, достойно и успешно защитава своите интереси и дори своето съществуване. Затова свидетелства сръбско-българската война от 1885 г. и Балканската война от 1912 г. Когато обаче некадърните й политици са я вкарали във военен съюз, както през Първата, така и през Втората световни войни,  тя е отстоявала чужди интереси и е катастрофирала.

Параноичната русофобия на Плевнелиев отново се прояви с пълна ярост и омраза към Русия, която в познатия стил бе демонизирана. Един от поредните „грехове“ на Москва бил, че „Русия не подкрепя принципите на международния ред“. Това твърдение вече е тревожно.

Г-н президентът, очевидно, не признава международното право и принципите на международното общуване, налагани от ООН, а в главата му се върти все някакъв „ред“. Само мълчи по въпроса, кой ще налага този „международен“ (т.е. световен) ред.

След тази констатация въпросната персона продължава: „Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самото сърце на нашия проект“. Пак се вкарва читателя и слушателя в някаква кръстословица, която той сам трябва да реши, като: с какви средства конкретно, руснаците се „противопоставят и как се опитват да дестабилизират ЕС“. Плевнелиев не пояснява и кой е „нашият проект“ (може би само неговия –  б.а.) и какво представлява „сърцевината му“.

Разсъждавайки, т.е. ругаейки Русия, която според него „опитва да руши и да събори основите на ЕС“, той с голяма тревога констатира, че в това отношение Русия „изглежда, че успява“. Е, тук вече, макар и да мрази руската държава, е доста надценил нейните възможности.

Но според изключително енергичния и инициативен български държавен глава, положението със застрашения от Москва ЕС може да бъде спасено, като „внесем свеж въздух и нов хоризонт. Включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти по интеграция“.

В реализацията на тези гениални идеи е необходима твърдост и упоритост. „Трябва да сме непоклатими, защото, ако не сме, ще насърчим безотговорни лидери да дестабилизират още повече“, препоръча Росен Плевнелиев.

Макар и уморен от безпрецедентните идеи и прозрения на не особено интелигентния български президент, все пак читателят трябва да издържи и хаотичните мисли на последния пасаж и сам да ги подреди като търси отговор на: „да внесем свеж въздух“ – откъде? Може би от любимите му Скалисти планини. „Нов хоризонт“. Но какъв? Преди години на хоризонта се очертаваше комунизма, но и така никой не стигна до него, освен най-богатите.

Да „включим двигателя на интеграцията“ шок и пак ужас! Нима досега ЕС се е движил с изключен двигател.

„Да започнем нови проекти по интеграция“. Много добра идея. Но защо трябва да „включваме двигателя на досегашната „интеграция“. Или може би нашият гениален теоретик има идея ЕС да се развива по две интеграционни писти с два двигателя.

Съдържанието на словото на г-н Плевнелиев показва, че конкретно е адресирано към тези фактори от Вашингтон и Брюксел, които раздават постове в евроатлантическата структура. И колкото слугинажът пред тях е по-голям, а антируската реторика по-остра, толкова длъжността и заплатата в НАТО и ЕС ще бъде по-голяма.

Това е и причината българският президент тактически да замълчи за най-актуалните и остри проблеми на планетата като: причините за миграцията, провокаторите на войни и военни конфликти, бедността, заинтересованите кръгове от периодически организираните икономически и финансови кризи, които увеличават разликата между бедните и богатите, нарастващата надпревара във въоръженията и др.

Казаното досега не се нуждае от коментари. Трябва да се подчертае обаче, и то много дебело, че в 138-годишната си нова история България не е имала за държавен глава персона на такова посредствено политическо и интелектуално ниво, като настоящия президент.

доц. д-р Йордан Величков преподава

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ в 

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *