ФЕРДИНАНД ПРИСЪЕДИНЯВА БЪЛГАРИЯ НА СТРАНАТА НА ТРОЙНИЯ СЪЮЗ ПРИ ПЪЛНА СЕКРЕТНОСТ
08.09.2018, 0 Comments
Освен министър-председателят, нито един министър не е бил информиран дори за условията, при които България влиза в Тройния съюз! Никой член на кабинета не знае за водените разговори с представители на Антантата и нейните предложения към България. Освен министър-председателят, нито един министър не е бил информиран дори за условията, при които България влиза в Тройния съюз!
Никой член на кабинета не знае за водените разговори с представители на Антантата и нейните предложения към България, гарантиращи й твърде примамливи териториални придобивки. Министрите не са имали абсолютно никакъв достъп до информацията на българските дипломатически представителства.
На 14 октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война на страната на Тройния съюз – Германия, Австро-Унгария и Турция. Този акт не е изненада за Европа. Твърдата прогерманска ориентация на българския цар Фердинанд е известна отдавна на всички европейски столици, така както лицемерието и двуличието му. В продължение на две години той еднолично, упорито и последователно подготвя присъединяването на България към Тройния съюз, безцеремонно и брутално остранявайки всякакви пречки пред тази негова цел.
Още на 6 октомври 1913 г. Фердинанд заявява пред австро-унгарския посланик в София: „За България има отворен само един път – към Виена“. Два месеца по-късно на среща с императора Франц Йосиф той потвърждава външно-политическия избор на България.
Изразената позиция на българския цар пред държавния глава на една велика държава за категоричното желание на България да стане военен съюзник на Германия, опровергава всякакви опити за внушения или пък твърдения за някакво колебание на Фердинанд при избор на съюзник в Първата световна война. Недопустимо е в международната практика един държавен глава, дори с репутацията на Фердинанд – двуличен и непредсказуем партньор, да предприеме такъв решителен и отговорен акт. Категоричният прогермаски избор се потвърждава от поведението и действията на царя през следващите две години.
Фердинанд е чужд на българския народ и безразличен към националните му идеали. След повече от две десетилетия лицемерие той разкрива истинската си същност. Става дума за крайно неискреното му и непочтено отношение към страната, която го е приела за неин държавен глава. Той открито и без всякакво колебание показва истинските причини, мотивирали го да заеме българския престол.
След катастрофално провалената авантюра и планове да завладее Цариград и да стане император, Фердинад хвърля цялата си енергия и комбинативност за реализирането на втората си цел като български цар. А тя е да се посвети на всеотдайна и предана служба на родната си Германия.
Смазващи са фактите, документите и цялото му поведение и действия, които свидетелстват за твърдата решителност да се вкара България в Тройния съюз. Първият ход към тази цел с формирането на правителство от безлични и слаби либерални политици, крайни германофили, начело с лидера на Либералната партия Васил Радославов.
Този едноличен акт е очакван от Европа. За него Марсел Дюнан пише във френския вестник„Тан“: „Когато Фердинандреши да наложи открито своята лична политика, той избра като председател на Министерския съвет г-н Радославов – посредствен държавен мъж, който не знае нищо от външните въпроси, но който бе назначен шеф на правителството, само защото царят цени неговата посредственост и покорност. Той е агент и слуга на царя, но не знае и не ще узнае до решителния момент тайната воля на Фердинанда.“ За дълбоко съжаление тази характеристика на авторитетния френски публицист е точна.
Важен фактор, осигуряващ пълно и произволно разпореждане на Фердинанд с властта, са репресиите. Всеки опит за противопоставяне на монарха, за изразяване на различно от неговото мнение или дори проява на съмнение в неговите „гениални“ държавнически качества, е смазван жестоко. Пример за това е бруталността, с която се разправя със земеделския лидер Александър Стамболийски.
Подобна е и съдбата на външния минитър Никола Генадиев. Убеден германофил, след като прави обиколка в няколко западни страни, между които Франция и Италия, Генадиев рязко променя позицията си и пред Народното събрание заявява, че Германия ще загуби войната. Гневен на министъра, царят нарежда инсциниране на съдебен процес и Генадиев е изпратен за 10 години в затвора. Подобна съдба са щели да имат и група висши военни, осмелили се да мислят различно от монарха. Фепдинанд настоява те да бъдат осъдени на смърт. От бесилото ги спасява страхът, че това може да предизвика остра реакция сред армията, защото много от тях са герои от балканските войни.
Освен с репресивното законодателство, което му осигурява пълна неприкосновеност и безотговорност, той разполага с още един инструмент, който активно съдейства и поощрява всичките му своеволия, безумни хрумвания, подтиквани от неосъществими илюзии. Това е българското правителство, чиито функции са сведени преди всичко до облужване на идеите, прищевките и капризите на монарха.
Този извод се потвърждава от един смайващ пример. Освен министър-председателя, нито един министър не е бил информиран дори за условията, при които България влиза в Тройния сюьз! Никой член на кабинета не знае за водените разговори с представители на Антантата и нейните предложения към България, гарантиращи и твърде примамливи териториални придобивки. Министрите не са имали абсолютно никакъв достъп до информацията на българските дипломатически представителства.
Такава е реалната обстановка в България в навечерието и през първата година от Първата световна война. Сурова власт, повсеместен страх от репресии, пълно игнориране на всички властови институции и управление. Монархът, чиито едноличен режим стига апогея си, сам при пълна секретност, извършва цялата политическа и военна подготовка за присъединяване на България към Тройния съюз. Разбира се, с най-старателното съдействие и пълната всеотдайност на министър-председателя.
За още едно силно разобличаващо свидетелство за уж колебанията на Фердинанд към коя от двете групировки да включи България пише генерал Фичев, в качеството му на министър на войната. Още на 22 септември 1914 г. три дни след като е назначен за минитър, премиерът Радославов му дава да се запознае с „Проекто-договор за съюз между България и Германия….“. След като го прочетох, останах силно смутен и казах: „За Бога, господин Радославов, да не се излъжете да подпишете този договор, защото ще погубите България!“. „Че нима съм луд – каза той – Аз Ви го дадох да го прочетете, за да видя какво ще кажете. Никому нищо няма да казвате и на другите министри няма да казвате, защото те нищо не знаят затова.“
Това признание, изложено в личните бележки на Васил Радославов, е поредният смазващо разобличаващ документ за лицемерието, двуличието и подлостта на Фердинанд. Твърдението, че той се е колебаел реално между двете воюващи групировки и е търсил най-доброто предложение за териториална компенсация на България, за реализиране на идеала за обединение на българския народ, е една невероятна нагла лъжа. Извън всякакво съмнение е, че Фердинанд в този момент се вълнува единствено от съдбата на Германия. За която е готов да „погуби България“, ако използваме израза на ген. Фичев.
Впрочем, за какво колебание на Фердиданд може изобщо да се говори, когато една година преди формалното влизане на България в Тройния съюз проекто-договорът с Германия вече е факт. А такъв документ се изготвя според международната практика само когато се постигне изрично съгласие на договарящите за съюзяване.
Тези признания и развилите се през следващите месеца събития и ходове, довели до влизането на България в Тройния съюз, са неопровержими аргументи за неограничената власт, която Фердинанд има. За твърдата му решимост по безцеремонен и брутален начин да наложи съюза с кайзера. Той дори не само не иска да чуе мнението на най-изявените личности в държавата, но по традиция изпада в дива ярост, ако някого от тях се осмели да изрази позиция, различна от неговата. А гневът и арогатността на Фердинанд са изпитали върху себе си почти всички български политици, участвали в управлението, включително и премиери.
Още през есента на 1914 г. огромна част от командния състав на българската армия прогнозира, че войната, в която участват 50 милиона войници, ще бъде дълга, кървопролитна и ще бъде спечелена от военния съюз, който разполага с повече човешки и материални ресурси. Това безспорно е Антантата. Въпреки съществуващата дворцова тирания, почти всички ръководители на българските дипломатически представителства в европейските столици са категорични, че политиката на България, насочена към Тройния съюз, е прибързана, авантюристична и крайно опасна. Дипломатическите доклади впечатляват с изключителна компетентност, задълбоченост и невероятно чувство за отговорност към собствената си страна. Много от тях са отзовани и уволнени. Заради дързостта безкомпромисно да отстояват собственото си мнение, в правотата на което са твърдо убедени. И още – заради това, че открито разобличават антинационалната политика на управляващите. Разбира се, вина за крайно грубото, напълно пренебрежително, високомерно и оскърбително поведение на Фердинанд, носи и либералната политическа прослойка на България, която участва в кабинетите. Тя не само му връчи в ръцете цялата власт, но не намери сили, кураж и воля да спре безумията и дори да отнеме властта на този неуправляем и неукротим авантюрист.
