Go to ...

RSS Feed

20.05.2024

ПРАВНИТЕ РАМКИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО В УЧИЛИЩЕ


ПРАВНИТЕ РАМКИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

В УЧИЛИЩЕ

         Училищната среда както впрочем и цялото общество се характеризира с такива тревожни явления, като занижаване на моралните изисквания към човека, моралният индеферентизъм във въпросите на човешките отношения, духовна празнота, ориентация към материално благополучие и удоволствия на всяка цена, агресия, жестокост, правонарушение, песимизам, наркомания, алкохолизъм и тем подобни. Това засяга не само нас в България, в целия свят се изострят въпросите за възпитанието и социализацията на младежта. Тези тенденции и изменения може да бъдат класифицирани като цивилизационни, това е един вид дрейф на България на запад, в посока на либерално-представителната демокрация,свободния пазар, човешките права и гражданското общество. Именно като цивилизационна катастрофа се възприема това от голям брой общественици, политици, историци и учени. Утвърждавайки реализацията на принципа на свободното развитие ние осъществяваме природосъобразното и културосъобразното образование. При това съзнателно избягваме термина възпитание, предполагайки, че това представлява насилие над личността, морален и психически натиск,- «налагане» на поведенчески норми.

         Проблематиката на възпитанието, която засяга нашето изследване включва учителя и ученика – техните отношения в процеса им на работа в училище. Похватите, които преподавателя може да използва – без да преминава законовите граници определящи личната свобода на ученика. Възможността за привличане на трета страна в процеса на възпитание. Нормите определящи рамката за въздействие върху ученика в училищна среда от преподавателя.

         В нашето законодателство проблемите за възпитанието на детето са застъпени в пет обширни закона включително и конституцията. По силата на закона,- дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години[1] и една от трите основни задачи на преподавателя е да възпитава поверените му деца, т. к. образованието, като процес включва обучение, възпитание и социализация.[2]

         Наред с основните постулати в законодателството засягащи възпитанието на децата в училище е от особено значение правния език използван в него и до каква степен българския учител е запознат, и ориентиран за работа с правен текст. Правният език е език на официален документ изразяващ преди всичко волята на държавата. Формата на правните норми и текстове не може да е произволна. Формата се определя от държавата, а езика на който се формулират правните норми става държавен език. Това означава, че именно на този език се пишат и публикуват правните норми! Само при ясно излагане на изискванията на правната норма тя може да бъде изпълнена. В законодателните текстове е препоръчително да се използват прости и разбираеми термини от общоупотребявания словооборот, а също така кратки и ясни фрази. Много от тези препоръки и постулати не са спазени в изработката на Закона за Училищното и Предучилищно Образование в сила от 18.07.2017г. и в Наредбата за Приобщаващото Образование обн. – ДВ бр. 86 от 27.10.2017г. в сила от 27.10.2017г.– това поражда сериозни възможности за интерпретация на правните текстове от юристи и със сигурност би объркало и затруднило неспециалист да се ориентира правилно в тях. Така учителя става заложник на множество юридически капани, които биха могли да затруднят работата му и да го натоварят извънредно с несвойствени за него функции.

         След като от конституцията знаем, че българският език е официалният държавен език в страната[3] ставаме свидетели на употребата на чуждици в Закона за Училищно и Предучилищно Образование една от които е думичката “толерантност“ срещана на много места и в наредбата към закона, чието значение не е определено в нито един официален държавен нормативен акт. Подобни проблеми и подмолни формулировки са изпълнили нормативния акт – виж таблица №1

Правен текст

Проблемни фрази и пасажи

Закона за Училищно и Предучилищно Образование

Чл.5 ал.7 придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие.

Кои са принципите на демокрацията и правовата държава в кой официален нормативен документ са изброени и защо няма препратка към такъв?

За кои човешки права и свободи става въпрос т.к. има много и различни харти, конвенции и прочее?

Закона за Училищно и Предучилищно Образование

Чл.5 ал.10 познаване на националните, европейските и световните ценности и традиции.

Нямаме официално приета национална стратегия за развитие на Република България включваща приоритети и ценности.

Няма официален документ на Съвета на Европа формулиращ европейските ценности, а за световни да не става и дума.

Таблица №1

         Точността на правната норма се определя от степента на съответствие между правния акт и езиковата форма, с която е изложена. Колкото по-неопределен и двусмислен е езика използван при съставянето на правните норми толкова повече конфликти в тълкуването е възможно да възникнат. Правния текст предполага наличие на логическо мислене при субектите, т.е. способността да разбират и оценяват смисъла и основата на това разбиране, а също така да действат осъзнато. Всеки законодателен текст получава правен смисъл чрез неговата интерпретация и възприятие от субектите. Ето защо е от голямо значение да е пределно разбираем и ясен за неспециалисти като училищните преподаватели, които са натоварени с функцията да го ползват при работата си. “На всеки текст е присъщо скрито(неявно) съдържание, при това учените смятат, че съотношението между явното и неявно съдържание на информация е приблизително 50/50“[4]

         Задачата на учителите при възпитанието на поверените им деца – ученици се усложнява при наличието на неясна правна комуникация, която оказва въздействие на волята и съзнанието им за създаване на подбудителни мотиви за правомерно поведение в съответствие с изискванията на правните предписания за използване на дадените им правомощия при изпълнение на тяхните задължения. Във всяка страна проблема с възпитанието се разглежда през призмата на собствените приоритети и задачи. Липсата на национална концепция в България пречи да се изработи стратегия за възпитание на децата в училище. В голяма част те са оставени да овладяват сами нравствените принципи, което води до негативни последици на които сме свидетели все по-често. Особена роля играят педагозите натоварени със задачата за формиране на гражданска позиция на детето, но конфликта във формата и интерпретацията на юридическата основа за това се явява основен крайъгълен камък на проблема с възпитанието в училище.

 

Съставил:

Емил Христов Величков – ОКС магистър, специалност право, ПК юрист, УП №115 от 15.10.2010г. – член на съюза на българските юристи.

 

Списък на използваните източници

1. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(изм. и доп. ДВ. бр.100 от 18 декември 2015г.)

2. ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

(изм.и доп. ДВ. бр.17 от 23 февруари 2018г.)

3. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

(изм.и доп.  ДВ. бр.7 от 19 януари 2018г.)

4. ЗАКОН за ПРЕДУЧИЛИЩНОТО и УЧИЛИЩНОТООБРАЗОВАНИЕ

(в сила от 18.07.2017 г.)

5. НАРЕДБА за ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(в сила от 27.10.2017г.)

6. проф. д-р Т. К. Дундов Теория на правото 2015г.

7. д-р М. Д. Локшин и колектив Язык закона – Проблема повышения информативности законодательного текста 1990г.

8. проф. д-р з.д.н. РФ А. С. Пиголкин Теория государства и права 2003г. и 2006г.


[1] Закон за Закрила на Детето чл.2 в сила от 13.06.2000г.

[2] Закон за Предучилищното и Училищното Образование чл.3 ал.1 в сила от 18.07.2017г.

[3] Конституция на Република България чл.3

[4] Локшина М. Д. Проблема повышения информативности законодательного текста С. 180.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *