При капитализма на практика човек може да избира да работи за държавата(властта) или частника, който не е задължително свързан с властта. Ако идеологически човек е против настоящата власт – то той едва ли ще работи в държавните структури или ако е там ще работи така, че да саботира или без да се отдава пълноценно на задълженията си. При социалистическото общество е невъзможно да има подобен избор т.к. частното е изключено и тука имам предвид не т.н. китайски подход, а именно чистия социализъм като в СССР.

Имайки предвид тези изходни данни ние следвайки елементарната логика би следвало да заключим, че капитализма е устроен така, че да дава поле на своите противници безпрепятствено да са извън системата. В чистото социалистическо общество дори някой да е противник на системата то той няма избор и е интегриран в нея и тука е момента където той или се преориентира или бива санкциониран или се приспособява. И именно приспособенците, както това доказва историческият опит тук в България и не само се оказват болшинство.

Бих се радвал на обществен дебат по темата, но моето убеждение си остава, че социализма и комунизма са бъдещето т.к. човешкия потенциал се развива и ако направим един ретроспективен анализ от каменната ера до днес то ще установим, че емпатията, чувството за състрадание, честност, дълг, съпричастност и др. растат в прогресивна прогресия сред хората. Това ми дава увереност, че рано или късно хората ще стигнат до извода, че експлоатацията на себеподобни е вредна и за експлоататора…