Изключително разумна и отговорна е позицията на група преподаватели от СУ „Кл. Охридски”, които виждат като най-приемлив изход от политическата криза незабавна оставка на правителството и провеждането на предсрочни парламентарни избори. За пореден път част от университетския преподавателски състав показа висока и отговорна гражданска позиция без да се съобразява с партийните и егоистични лични интереси на силните на деня. Историята свидетелства, че преди малко повече от столетие преподаватели от Софийски университет скочиха срещу безобразията на Фердинанд, поради което учебното заведение беше временно затворено. Те бяха безкомпромисни критици на прогерманския курс на Борис III. Гордост не само за Университета, но и за България, са блестящите пледоарии на академик Петко Стайнов срещу съюзяването на страната ни с хитлеристка Германия.
Съобразявайки се с достойното поведение и изключително високото професионално ниво на преподавателския състав на Юридическия факултет, управляващите след 1944 година бяха принудени да оставят тези учени, завършили най-престижните европейски университети, да продължат преподавателската си дейност. Аз съм горд, че съм един от техните възпитаници.
Основателната тревога на колегите от СУ е мотивирана от продължаващата повече от месец политическа криза, заплашваща да дестабилизира страната. За съжаление провокаторът на тази криза Бойко Борисов е най-голямата пречка за нейното разрешаване. Въпреки че е в политиката вече две десетилетия, този човек не проумява, че фундаменталният управленски принцип на демократическия свят, съблюдаван повече от две столетия, е запазване името и чистотата на политическата партия. Всеки гаф или провинение на ръководен политически функционер се санкционира с неговото незабавно отстраняване. За западните демокрации авторитетът на партията е несравнимо по-важен от егото на нейния лидер. В резултат на стриктното спазване на този принцип, основни политически формации в демократичните държави като Англия, САЩ, Франция, съществуват повече от един – два века.
Българската партийна действителност е съвършено различна. Тук партиите се жертват, за да се спасяват лидерите. В резултат на този безумен подход мощни политически формации като СДС и НДСВ отидоха в небитието. Впрочем, този български политически феномен е пред очите на цялото българско общество. За да бъде спасен Бойко Борисов от евентуална отговорност, която вероятно ще му бъде потърсена след снемането от власт, цялото ръководство на управляващата партия яростно го защитава, рискувайки не само партийното бъдеще, но и дестабилизацията и дори взривяването на социалния мир. Тази „грижа” на съпартийците на Борисов трябваше да бъде проявена по-рано, когато той, опиянен от огромната власт, безцеремонно налагаше едноличната си воля и утвърждаваше едноличното си управление, съпроводено с безкрайни скандални прояви. Само за една от тези прояви – лъжите, почти ежедневно тиражирани в неговите публични речи, във всяка демократична страна той ще бъде незабавно отстранен от заемания ръководен пост. Според политическата история на САЩ заради една единствена лъжа е отстранен президентът Ричард Никсън, макар да е най-успешният след Втората световна война. Заради лъжа сериозно беше разклатен столът на друг американски президент – Бил Клинтън.
Историята свидетелства, че България е страдала много повече от своите некадърни управленци, отколкото от всичките си външни врагове взети заедно. И днес, в тези напрегнати и критични моменти, с тревога констатираме, че съдбата й се решава от шепа политически недоразумения, които не само са неадекватни към ставащото в страната, но и не могат да проумеят дълбочината на политическите процеси и огромния обществен гняв. Не искат, а може би и не могат да видят, че срещу престъпното статукво решително се изправя огромна част от българското общество. За първи път от десетилетия се очертава съвършено друг образ на протестиращите. На улиците и площадите излезе младостта на България и то най-будната, най-интелигентната, най-образованата, която безусловно и категорично е приела ценностите на демокрацията и свободата, постигнати само с радикална смяна на статуквото и безалтернативно налагане на принципа на върховенството на Закона.

Доц. Д-р Йордан Величков