Не мога да приема старческото мърморене на разни „граждани“ с парализирани мозъци как тези протести щели да докарат комунистите на власт, как ще ни хвърлят в обятията на Путин и т.н. Все добре познати призраци за плашене. Сами допреди няколко месеца един самовлюбен тиквар ни плашеше от екрана как трябва да стоим у дома под креватите, сковани от страх от страшния вирус. Ми да, вирусът го има. Ми да, може би ще се заразим. Ми да, може би дори и ще умрем. И значи ли това, че животът трябва да спре доброволно. Ми не, не значи.
Та така и сега. Значи ли, че младите хора по площадите само защото съществуват призраците в главите на разни хора, трябва да престанат да бъдат граждани. Значи ли, че трябва да спрат да наричат черното черно и бялото бяло. Значи ли, че трябва да живеят в една мрачна диктатура на олигархията, само защото имало комунисти и Путин. Ми не, не значи. Младите са в правото си да кажат на премиера, че не живеят благодарение на неговото желание и милост. Младите са в правото си да кажат, че главният прокурор до сега счупи всички норми на правото и покривайки се зад благовидния претекст, че бори олигарсите, всъщност възроди най-мрачните сталинистки похвати в държавата. Баш от тези неща треперят онези гъгнещите и проклинащите младежите „антикомунисти“. Младите са в правото си на площада силно да изреват, че държавата има проблем. А институциите и политиците са в задължението си да решат този проблем. Щяло да дойде служебно правителство на Радев. Може да дойде, може и да не дойде. Защото винаги има много решения, ако не се въртят около егото на този или онзи. Може ли да има ново правителство в рамките на този парламент, съставено от хора в средния управленски ешалон, който е сравнително отдалечен от преките партийни ежби и договорки. Може. Може ли да бъде махнат този главен прокурор и да се избере нормален човек на поста. Може. Онзи ден ей така на шега бръкнах в самия ВСС и показах, че и там има свестни хора. Изобщо навсякъде има свестни хора, но човек трябва да поиска да ги пусне напред. Ето това казват младите на площада.
А разните Румен Петковци, Александър Томовци, Мая Маноловци, Минековци, Бабикяновци, Хаджигеновци, Велислав Величковци, Христо Ивановци, Атанас Атанасовци и т.н., да не ги изброявам всичките, на боклука.

Влади Янев