Go to ...

RSS Feed

19.04.2024

ИМАЛО ЛИ Е ФАШИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ?


дисциплина

„Нова Българска история“

на тема:

Историята в епохата на социализма и демокрацията

Историята се пише от победителите, както е казал Антон Дрекслер! Тази крилата фраза е неоспорима аксиома и до ден днешен. До 1989 година България беше Народна Република, а след това Републиката престана да бъде народна. Преди 1989 година имаше един учебник по история и една история, а след 1989 година учебниците и историите станаха много. Най-трудно се фалшифицират скорошни исторически събития защото все още има живи свидетели на историята. И въпреки това се правят непрестанни опити да се угоди на една или друга конюктура и историята дори и в близкото минало започва да се преиначава, изкривява или просто преправя. За мен остана странен факта, че в два от одобрените учебници по история за 9 клас от 2016г. в урока за модерна Бълтария съединението ни с източна Румелия освен, че е съвсем телеграфно представено – липсват личности играли основна роля в историческите събития, като например Чардафон. Наложения пазарен модел на държавно управление след 1989г доведе до отдръпване на държавата от много да не кажа почти всички сфери на обществено икономическата дейност, което от своя страна доведе до комерсиализиране на сфери като здравеопазване и образование. Според мен е огромна грешка да има повече от един учебник по история и не само. Трудно ми е да си представя защо е необходимо да се печатат 2-3 и повече учебници по математика, физика и т.н.

            В тази работа възнамерявам да разгледам управлението на Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски наречен „обединител“. Една доста противоречива личност в съдбоносно време застанала на кормилото на българската държава. Момента в който Борисъ III поема управлението е както пише доц. Йордан Величков „ Връх на бездарното, авантюристично управление на Фердинанд виновен за двете национални катастрофи. Изключително по негова вина България губи около 40% от земите си, а една трета от българите завинаги остават извън пределите на българската държава и попадат под ново, варварско робство през ХХ век.“(Векът на престъпните безумия 1912-2012. Равносметката на едно провалено столетие). В заграбените земи разправата с българското население е със средновековна жестокост избити са над 100.000 души, а на други над два милиона са им отнети правата да говорят на майчиния си език, да използват рожденото си име и вяра. След първата световна война България е разорена и ограбена държава. Военното поражение и икономическата разруха са причина за възникването на трайно нестабилна политическа обстановкавътре в държавата.

            В този период България изпада в състояние на постоянна гражданска вражда, която периодично добива облика на на вътрешна война. А най-тревожното е че за най-големите врагове на българите се сочат българи! Моралните поражения, нанесени на българския народ, са още по-тежки. Смазан е духът и волята за възход, поругано е достойнството, убита е вярата на народа. Апатията е пълна. Подло измамен, че води войни и се жертва не за националното обединение, а за прищевките на Фердинанд и интересите на Германия, българинът се променя. Той става мнителен, недоверчив, отчаян, затворен в себе си. Надеждата и волята се заменят с безразличие и апатия. В тази обстановка на остра партийна конфронтация на 3 октомври 1918г идва на власт новия монарх Борисъ III.

             Няма да се спирам на подробностите от периода, а ще разгледам управлението на Борисъ III как е представено до 1989г и след това.

            В учебника по история за 10клас на ЕСПУ от 1984г четем следното резюме охарактеризиращо положението след Първата световна война- „Непосредствено след Първата световна война управляваха коалиционни правителства, в които главна роля играеха съглашенофилските буржоазни партии. За пръв път в управлението бяха допуснати представители на БЗНС и на социалдемокрацията. Коалицията на съглашенофилската буржоазия с дребнобуржоазната левица не бе в състояние да изпълни главното си предназначение: да отбие революционната вълна, да отклони заплахата над обществения строй. През 1920г се установи самостоятелно земеделско правителство, което без да премахне икономическото господство на капитализма, се опита да ограничи едрия капитал и да поощри дребната собственост. След известно затишие буржоазията си възвърна своите политически и икономически позиции.“ От това следва че Борисъ III не е играел особено важна и активна роля в управлението на страната в периода непосредствено след края на войната. Военният преврат на 9 юни 1923г е охарактеризиран като установяване на фашистка диктатура. Какво четем в резюмето към урока от учебника по история за 10клас на ЕСПУ от 1984г – „След Първата световна война, в условията на световната революционна криза, настъпи упадък на буржоазния либерализъм, на буржоазната демокрация. В капиталистическия свят се засилваше реакцията. Фашизмът възникна като идеология на най-реакционната част от едрата буржоазия. Неспособна да запази господството си със средствата на парламентаризма и демокрацията, тази част от буржоазията се ориентира към установяването на фашистка диктатура. През 1922г фашизмът завзе властта в Италия. Примерът на Италия се оказа насърчителен и навсякъде, където буржоазното господство се оказваше под заплаха, капиталистическата класа търсеше спасение във фашизма“. Точно този преврат обаче е начална точка на активното участие на Борисъ III във властта и управлението на страната. Интересен е факта, че същата година във Ваймарска Германия Хитлер организира своя бирен пуч. Двамата са почти връстници. Буржоазната демокрация прави един опит за реабилитация след преврата в разгара на световната икономическа криза, но той е нетраен-„Световната икономическа криза разтърси насилническия сговористки режим. Работническата класа се съвзе и надигна за борба. БЗНС отново въстанови влиянието си. За да запази политическата си власт, буржоазията реши да се върне към конституционните методи на управление, да въстанови буржоазния демократически режим. Но този опит се оказа несполучлив и нетраен“- учебника по история за 10клас на ЕСПУ от 1984г

            През 1934г политическата обстановка в Европа рязко се променя. Хитлер е вече едноличен водач на Германия. Курсът към реванш за загубената Първа световна война, заложен в програмата на нацистката партия, е приведен в изпълнение.Европейските държави са силно разтревожени. На 19 май същата година в България е извършен преврат, а една година по-късно – 1935г – цялата власт минава в ръцете на цар Борисъ III. Според оценка на германските ръководни среди-„България е авторитарно управлявана държава, в която вътрешната и външната политика се определя от царя, който практически е българският фюрер“-доц. Йордан Величков (Векът на престъпните безумия 1912-2012. Равносметката на едно провалено столетие). В учебника по история за 10клас на ЕСПУ от 1984г това е квалифицирано като- „Установяване на монархо-фашистка диктатура

            По време на управлението на Народния блок, крайната буржоазна реакция създаде няколко фашистки организации. Те се обявиха за установяване на фашистка диктатура по примера на Германия и Италия, като единствено средство за съхраняване на буржоазното господство.Една от тях – политическият кръг Звено, със съдействието на Военния съюз завзе насилствено властта на 19 май 1934г. В продължение на две години царят извърши различни маневри, с които успя да наложи личната си власт. От военно-фашистка диктатурата прерастна в монархо-фашистка.“

            В очерталия се нов военен конфликт в Европа Германия се нуждае от съюзници. Най-подходящи са диктаторските и авторитарно управлявани държави, както и наказаните след Първата световна война. За това и една от първите срещи на Хитлер с чужд държавен глава е с цар Борис ІІІ въпреки, че през 30-те години София говори за неутралност.До началото на Втората световна война 1 септември 1939г двамата се срещат четири пъти и то само на германска земя. Това е ясен знак на царя да обвърже отново България с Германия. „В навечерието на войната българското правителство се ориентира към германския пазар, който поглъща 67,8% от износа на страната. В същото време търговията между България и Англия е само 1,28% от българския износ“ (Чърчил, България и Балканите 1919-1945)

            „През 1935 г., чрез контра преврат Борис ІІІ застава истински начело на българската държава. Възстановява отменената Търновска конституция и въвежда нов режим на управление – парламентарен мажоритаризъм.“( Силвия Николова на 24.01.14 по БНР) Това според мен е една от поредните нелепи трактовки след 1989г на режима наложен от Борис ІІІ. „Режима на Борис ІІІ надминава дори Германия(където все пак остава една партия ГНСРП) в ликвидирането на многопартийната система, утвърдена форма на демократично управление, и замяната й с едноличен монархически режим. Единствената правилна партийна идеология е заменена с неговата икона – с вярата в добрия, състрадателен, любвеобвилен, всемъдър, непогрешим, почти свети цар Борис ІІІ.“(Стефан Цанев /Български хроники/ т.3 с. 524).

            „Заклел съм се да скъсам завинаги с най-опасния си враг – партиите… Смятам, че за българските условия едно управление от министри-чиновници, допълнено от парламент, който да гласува законите и бюджета, без да се намесва в управлението, е най-подходящо.“- откровено заявява цар Борис ІІІ(Стойчо Мошанов /Моята мисия в Кайро/, С. 1991г) и по-късно добавя “ Не мога да се съглася парламентът да вдига и сваля министрите“(Любомир Лулчев /Тайните на дворцовия живот/ С. 1992г)

            Напълно прав е царят. „Партиите дори и най-безличните, като българските са пречка за всеки авторитарен и диктаторски режим.“(Йордан Величков / Векът на престъпните безумия 1912-2012. Равносметката на едно провалено столетие/). „От 1934 до 1944г управлението на държавата беше нещо като фабрика за произвеждане на министри и новоизфабрикувани държавни чиновници. С политика, било вътрешна или външна, те не се занимаваха. В тая област боравеше единствено цар Борис ІІІ. Той командваше.“(Александър Цанков /Моето време/С. 1998, с. 278). От това което мислят за управлението на царя хора от онова време ние можем сега спокойно да заключим, че той всецяло се е стремял към еднолична абсолютна власт. Ако трябва да оценим режима на Борис ІІІ бил ли е монархо фашистка диктатура то ние трябва да знаем определението за фашизъм тъй като монархическа диктатура е бил със сигурност. И така що е фашизъм? Проверяваме най-популярното обяснение от укипедията където обикновено търси средностатистическия човек. „Фашизмът (от италиански: fascismo) е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология“ И сега вече може да сравняваме царя дали е провеждал радикална, авторитарна и националистическа политика или не. И понеже е очевидно, че неговата политика е радикална и авторитарна, то остава да видим дали тя има нещо общо с национализма? Тука трябва да се отбележи, че само заедно в съвкупност тези идеологически течения формират фашистката политическа идеология!

            „За първи път почти 60 години след освобождението , в България са приети редица крайно антидемократични закони. Според Закона за работническите професионални организации, например синдикатите се превръщат в официални държавни органи, стриктно контролирани от държавата, т.е. от режима. Друг закон заменя дружбите на БЗНС със земеделски задруги, оглавявани отплатени функционери. Режимът задължава всички работещи да бъдат включени в работнически сдружения и задруги.С изцяло заимстван от Германия закон се регламентира и задължително членство на цялата учаща българска младеж в казионната организация „Бранник“. Тя получава сериозни политически права, включително и възможност да контролира учебните заведения.“(Йордан Величков / Векът на престъпните безумия 1912-2012. Равносметката на едно провалено столетие/).

            „По този начин, чрез унификация на обществото в масови казионни организации, бавно и полека, стъпка подир стъпка, се вървяло към създаване на тоталитарна, в случая фашистка държавна система… Е, за да завършим системата, имали сме, както споменах, и расистки закон против евреите“(Стефан Цанев т.3 с.524) И въпреки всичко популярността на царя сред обществото и народните маси е огромна, но това както се изразява царица Йоана се дължи в „известна степен на наивността на този народ“(Спомени, Университетско Издателство /Св. Кл. Охридски/ С. 1991). Трябва да се признае, че мащабите на утвърждаване на култа към цар Борис ІІІ са невероятни. Така например, само една от книгите под заглавието „Нашият цар“ има четири преработени и допълнени издания, всяко от които в огромен тираж. Освен суперлативите за монарха, книгата съдържа и множество фотографии, величаещи образа му. А най-впечатляващото е, че само зад тази книга застава целият държавен апарат. Тя е одобрена и препоръчана от няколко институции, като: Министерство на войната с наредба №2-1935г, Министерство на вътрешните работи с Окръжно №6677 от 13.04.1935г, Министерство на народното просвещение №762 от 19.03.1935г, Министерство на народното стопанство № 13958 от 30.07.1935г и от светия синод с Окръжно № 7647/1935г и др.(Николай Камчийски /Нашият цар, впечатления и отзиви за цар Борис ІІІ/изд. Бенковски бул. Дондуков С. 1937г)

            В учебника „История и цивилизация за 11 клас – задължителна подготовка, одобрен със заповед № РД 09-687/29.05.2012 г. на министъра на образованието“ в урок /§54 България в Годините на Втората световна война/, който принципно е пълен с пропуски и неточности четем че единствено Москва и мисията на Соболев са отправили предложения към царя. Истината обаче е къде по-мащабна кампания спрямо България.

            „Германия е категорична. Иска влизането на България в тройния съюз, като освен подкрепата за връщането на Южна Добруджа, все още не обещава ясно други териториални придобивки. Хитлер не е в състояние да предложи на българската страна и един квадратен километър земя, защото плановете на Берлин са различни от тези на София. Само срещу запазване на неутрална позиция и съгласие за преминаване на германски санитарни части през Югославия, Хитлер обещава на югославското правителство излаз на Бяло море, заедно с град Солун. Англия, Съветския Съюз и Съединените щати са по-скромни в исканията си към България, но по-щедри в обещанията. Съветското правителство подкрепяно от Лондон, предлага на българската страна, срещу запазване на неутралитет да получи не само Южна, но и Северна Добруджа. Впрочем, още през 1937г. Москва заявява, че Северна Добруджа е хилядолетна българска земя, несправедливо дадена от царска Русия на Румъния през 1878 г. и която трябва да бъде върната на българската държава. Освен това СССР и Англия гарантират излаза на Бяло море съществувал между 1913 и 1919 г. а представители на съветското правителство смятат, че Турция дори трябва да отстъпи териториите на запад от линията Мидия-Енос според лондонския договор от 1913 г. В усилията да убеди българската държава да остане неутрална се включва и У. Чърчил, който заявява пред Камарата на общините,- Особено съм доволен да видя Южна Добруджа върната на България. През месец януари президентът на САЩ Рузвелт изпраща в София шефа на американското разузнаване полк. Донован. В качеството си на специален пратеник, при среща с царя той заявява, че САЩ ще воюват заедно с Англия срещу Германия. А тъй като България държи ключа към балканите, тя ще бъде държана отговорна, ако допусне германски войски да нахлуят през нейна територия в Гърция.“. (Йордан Величков / Векът на престъпните безумия 1912-2012. Равносметката на едно провалено столетие/), (Стоян Рачев „Чърчил, България и Балканите“ с. 82-85), (Богдан Филов „Дневник“ изд. „Отечествен фронт“ С. 1990 с. 222-223), (Николай Генчев „Външната политика на България, 1938-1941г.“ изд. Вектор С. 1998г. с. 159)

             Всичко до тук изложено дава обективно предимство на учебника от 1984г, в който поне е споменато за предупреждението на крал Джордж VІ, който добронамерено предупреждава в писмо до Борис ІІІ –„Ако България изостави политиката на неутралитет, това ще бъде катастрофално за нейната съдба!“(Стоян Рачев, „Чърчил, България и Балканите“, с. 85)

            Борис ІІІ и неговата клика с право са наречени монархо фашистки режим. В крайна сметка техните усилия водят до логичния резултат и България отново застава на страната на централните сили скъсвайки с останалия демократичен свят, тази слугинска и сервилна политическа класа, която е антуража на царя с лека ръка заличава всички шансове за реванш на компрадорското управление на бащата цар Фердинанд, който между впрочем получава последните траншове от Хитлер – по зделката сключена от него и Германия за участието на България в Първата световна война. Тук е момента да подведем черта и от днешна дата да преценим, равносметката за България от династията Саксъ-Кобургъ-Гота и сервилните политикани обслужвали тази авантюристична шайка обсебила българския трон. На 13.12.1941г. официално е обявена война на Англия и САЩ с което България става юридически съвоюваща държава на страната на тройния съюз. В реч пред Народното събрание премиера Б. Филов излага готовността и задълженията на България да допринесе „за създаването на новия ред в Европа“(Р. Руменен Американският тероризъм С. 2004 с. 52).

            Смразяващо признание. То е още едно доказателство, опровергаващо пропагандните твърдения за ролята на упражнявания натиск от германска страна върху България за влизането й в Пакта.Българската държава не само че не е принудена да сътрудничи на нацистите с реална военна заплаха, но тези, които управляват тогава се показват готови да дадат своя „принос“ за налагане на нациската идеология в Европа. Пълно политическо безумие на този овластен, безпартиен елит, с който работи цар Борис ІІІ.

            „Подкрепата която оказва България на държавите от оста, е толкова голяма, че отношението към нея не може да бъде различно от отношението към другите неприятели на съюзните нации – Алън Дълес 1943г“( Алберт Леварсон „Цар Борис…, щрихи към портрета“ военно изд. С. 1995г. с. 434)

            И последиците:

Според документи от архива на МВР, общо в България, заедно с административно управляваните от нея земи – Македония, Тракия и част от стари гръцки и сръбски земи убити са 20.070 антифашисти без съд и присъда. Осъдени на смърт са 1590. Жертвите от англо-американските бомбардировки са 1828 убити и 2372 ранени. Бомбардирани са над 168 населени места, разрушавайки само в София 10.002 жилища. 19 училища, над 600 предприятия и 288 обществени сгради. Над 20.000 са жертвите на провокираната от съюза с Хитлер гражданска война след септември 1944г. – част от тях невинни български граждани. С над 30.000 жертви на българската армия дадени по бойните полета на Югославия и Унгария броят надхвърля 75.000 жертви, които дава народът през годините на участие на България във Втората световна война, управляващите в София са отговорни и за 35.000 българи избити от сръбските националисти след войната във Вардарска Македония – това са предимно млади хора, които плащат с живота си защото са повярвали в „обединителната мисия“ на цар Борис ІІІ и са сътрудничали на българската власт. България загубва и целия търговски и военоморски флот, които са дадени под наем на германците. Факт е и че през 1944 София е сред разрушените градове, а общия брой на жертвите надминава далеч 100.000.

            Според архиви на полицията уличени лица за антифашистка дейност са над 65.000 български граждани, а организираните членове на БКП към 1941 г. са само 4.850, което показва, че борбата срещу царския режим не е дело единствено на комунистическата партия, а на един широк народен фронт.

            Много либерални политици пишат и оплакват жертвите на Народния Съд, който бе призван да съди хората въвлекли страната в третата национална катастрофа и причинили смъртта на хиляди български граждани – говорят че бил избит цвета на нацията! Явно забравят, че този така наречен цвят на нацията се канеше да даде своя принос за установяване на нов нацсистки режим в Европа! Народният съд от 1944-1945 гг. Провежда 135 процеса с общо 11.122 подсъдими(в това число са министри от правителствата от 01.01.1941 до 09.09.1944 гг., депутати, дворцови съветници, висши военни, полицейски началници, духовни лица, прокурори, съдии, следователи, журналисти и др. ангажирани във висшия ешелон на царския режим). Произнесени са 9.155 присъди, от тях 2730 – смъртни, 1305 – доживотни, 4312 – с по-малък срок на заключение и 2775 са оправдани. Според мен и на база със съдилищата организирани във Франция, Унгария, Румъния, Германия, Италия и Япония за съдене на виновните за Втората световна война и последиците от нея нашето правосъдие е било крайно великодушно, достатъчно е само да споменем факта, че царската администрация е плащала за отрязването на партизанска глава 50.000лв. и е изплатило над 2.5 млн. лв. за тази цел много в това число и малолетни антифашисти са избити без съд и присъда. Накрая искам да заключа, че днес също се правят опити да се потули историческата истина.


Позволих си да кача въпросната моя работа тук т.к. напоследък все по-често ми се налага  да влизам вспорове с хора, които уж притежават някакъв исторически ценз или опит и чието плоско аргументиране ме навежда на мисълта, че голяма част от народонаселението действително е функционално неграмотна!Това е моя работа в катедра история при проф. д-р Тодор Янчев от СУ, която макар и критично, но е оценена с отличен през 2017г. от самия професор! Проф. д-р Тодор Янчев не се нуждае от представяне и би следвало да е познат дори и на широката публика поради честите си участия в исторически предавания по БНТ и др. канали на националната телевизия.

 

 

 

 

 

 

 

 

Емил Христов Величков

юристисторикпедагогобщественик

лидер на сдружение на БОНС 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *