Go to ...

RSS Feed

18.09.2024

АМБИЦИЯТА НА СУЛТАНА


До къде може да стигне болната амбиция на Ердоган? Веднъж вече спасен от Путин той реши да покаже на старите си партньори, че и без тяхната благословия бившата империя може да се оправя, но когато Турция беше притисната от американските санкции и икономиката и взе да се задъхва султана реши че е дошло време за нов маньовър чрез който да се подмаже на държавния департамент.

Този път обаче номера не мина и съдейки по това че кремъл не бърза да се среща с високата порта по всичко личи, че болния човек ще си има сериозни проблеми! Съдейки по начина на водене на война аскера не се е цивилизовал особено в сравнение с неговите предци от IX век, когато колеше на балканите непокорната рая. Не знам дали Турция е подписвала Женевската конвенция и въобще дали това би и попречило да убива пленени кюрдски бойци, та било то и от женски род – впрочем кога ли това е имало значение за правоверните!

Няма нищо по долно и мерзко от това да разстреляш пленен войник, като куче – по подобен начин без значение от това какви подбуди и причини би могъл да изтъкнеш. Войника е на фронта по задължение и в редки случаи по-желание, а действията му са следствие на заповеди, чиято правилност той не е в положение да подлага на ревизия.

И днес гледам нашия премиер, който се опитва да осигури още средства на комшиите, че да могат да се справят с многото емигранти напълнили анадола. Че кой му е виновен на Ердоган за мигрантите нахлули в Турция? Къде е бил неговия аскер когато нежеланите мигри са пресичали границата на високата порта? Сега той плаши нас – Европейския Съюз, че ще отвори границите си и ще ни залее с мигранската паплач събрана от всички краища на третия свят в анадола! ЕС веднъж вече се откупи – колко срамно и в същото време жалко, но това само показва истинското състояние на ЕС като геополитически фактор в международната политика – ние знаем от историята кой се откупва – откупва се този който има финансови и икономически, но не и силови военни средства, а това е сигурен признак за упадък! Не случайно Британската империя се махна от загниващия съюз, че защо британците да плащат на високата порта, защо да издържат анадолските мигри и болните амбиции на Ердоган?

Като гледам с каква страст аскера разстрелва кюрдските жени бойци и как те без нито един вопъл или намек за слабост посрещат смъртта си – започвам все по осезаемо да прокарвам един паралел между тях и други борци за свобода и независимост! В крайна сметка това е най-голямата народна общност без държава и съм убеден, че подобен народ заслужава и ще има рано или късно такава!

Мен ме е срам че съм гражданин на една България, която е принудена да моли Турция и всячески да се унижава пред партньорите си от ЕС със своите призиви за събиране и предоставяне на парични средства за султана и правоверните му поданици от анадола. Защото една друга България преди 30 години никога не би се унижила да изпада в погобна геобразна поза спрямо великата порта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Емил Христов Величков

юрист, историк, педагог, общественик

лидер на сдружение на БОНС 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *