ПРИНЦИПЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ
21.02.2020, 0 Comments
Принципът на българското правосъдие: На всички трябва да ви е гадно!
Общото впечатление в държавата е за пълна липса на правосъдие, а и справедливост в България. Всяко правителство идва с обещанията за реформи, промени в положителна посока и гарантиране на правосъдие за всички граждани. В унисон с българските политически традиции обаче, тези обещания остават единствено в архивите на предизборните кампании, а действителността се оказва по-лоша и от най-лошите предвиждания. Едно от основните усилия на всяко едно правителство и/или парламентарно мнозинство е овладяването на съдебната система, като тук, също като на война, всички средства са позволени – подмяна на кадри със свои, верни хора, натиск върху съда при постановяване на решения, медийни кампании срещу определени съдии, които не са съпричастни с проблемите на съответното правителство, бутафорни избори, водещи до назначаването на „правилния“ човек.
Съдебната система по всякакъв начин се дискредитира в медиите, като това в определен момент заприлича на целенасочена кампания срещу определени съдии. От една страна, остава впечатлението на подмяна на кадрите на съдебната система с верни хора на ГЕРБ, а от друга, се засилва чувството за липса на правосъдие в държавата. Какви са основните проблеми според мен?
1. Недопустима намеса на изпълнителната власт в съдебната. Разделението на властите е основен принцип, заложен още от Монтескьо.
2. „Присъди“ от изпълнителната власт, преди образуване на наказателни производства. Принципът на невинност, установен в Конституцията на Република България, е сменен с принципа: той е абсолютен престъпник, да доказва, че е невинен. Най-тежката последица от това е не обезщетенията, които България ще трябва да изплати на тези хора, които изобщо не са малки, а впечатлението, че правосъдната система и органите на реда се използват за политическо разчистване на сметки. Доказани престъпници се водят уважавани бизнесмени, а почтени хора са омаскарявани до степен обществото да повярва, че те са престъпници. Медиите, собственост на едни „наши” хора, се използват като бухалка.
3. Борбата с организираната престъпност, обявена като приоритет на правителството, остана борба единствено за преразпределяне на териториите между групировките. Наркотици могат да се купят до всяко българско училище, а организираните обири са ежедневни, за битовите кражби да не говорим. А неорганизираната престъпност, която най-вече стресира гражданите, се увеличава. Ежечасните кражби, грабежи и измами, особено в малките населени места, водят до чувството на пълно безсилие и липса на вяра в правосъдието. Тези престъпления срещу собствеността в голям брой случаи води и до посегателство върху личността, като през последните години голям е броят на възрастните хора, убити заради жалките им останали левчета от пенсията. Полицията е напълно безсилна да предотврати тези престъпления, като се засилва тенденцията служителите й да отказват хората да подават жалба, с цел да не се отразява престъплението.
4. Недопустимо използване на специални разузнавателни средства при разследванията. Подслушването се превърна в основен метод на разследване на полицията. Репресивната машина на държавата работи с пълна сила, въпреки че е насочена предимно към политическите противници. А засилването на използването на СРС е основен коз за събиране на доказателства, при отявлената липса на компетентност при разследващите кадри. Въпреки че за него се отделят сериозни бюджетни средства, едва 3 % от информацията се използва при съдебни дела (а колко от тях приключват с осъдителни присъди, няма данни). Отново впечатлението е за тотален политически контрол върху политическите опоненти и бизнеса.
5. Общоизвестен е фасктът на липсата на подготвени и образовани кадри в досъдебното производство, особено в полицията, която първа пристига на местопрестъплението. Няма голямо убийство в България през последните години, което да е разследвано съгласно изискванията на криминалистиката. Все по-често при тежки престъпления зачестяват „самоубийствата” и самопризнанията. Доказателствата по делото се унищожават още на местопрестъплението поради незнание или немарливост, полицейските кадри не са подготвени и обучени как да реагират в подобни случаи, като в резултат доказателствата биват изгубени. Престъпления срещу данъчната система, банките и други, изискват висококвалифицирани кадри, които да ги разследват и подготвят доказателства. Такива обаче липсват.
6. Хаотичното законодателство води до невъзможност или затруднение гражданите и фирмите да защитят правата и законните си интереси. Бавното и мудно правосъдие е основна пречка за това. От една страна, това води до впечатление за липса на правосъдие у гражданите, а от друга, препятства и стопанската дейност, тъй като ако трябва да съдиш някого за неизпълнен договор и плащане на суми, едно решение, влязло в сила след три-четири години, обезмисля предвижданията за дейността и договорните отношения. В същото време парламентът, в който липсват достатъчно подготвени и опитни практикуващи юристи, продължава да приема закони, които единствено усложняват живота на гражданите и бизнеса, вместо да водят до спазване на правилата и създаване на ред. Като пример мога да посоча и последните промени в Търговския закон и Закона за търговския регистър за прехвърлянето на дялове. Имало някаква хубава идея, ама мозък, който да измисли как да се прилага, явно няма. Дори на пръв поглед се виждат проблемите. Няма нищо – важното е на всички да ни е гадно. В съвкупност тези проблеми с неадекватните решения на управляващите доведоха до все по-слаба съдебна система, разяждана от корупция и скандали и липса на реално правосъдие, което води до разклащане на вярата на българските граждани и в самата държава. Държавата се превърна в най-големият враг на гражданите си!
