Не мога да се примиря , че Отечеството ми все повече потъва ,потъва и потъва !Не искам да си спомням българските пословици от рода „Преклонена глава , сабя не я сече !”Не искам да приема едно статукво ,което обрича народа ни на нищета , а мен самия да изпитвам вина ,че поне не съм го казал ! Не искам да съм част от заспалия народ ,който сънува розови сънища и чинно пуска бюлетината за тези ,които най-много го лъжат ! Е ако някой реши да ми сече главата за това че не я прекланям ,негова работа ! България заслужава главата ми , ако това ще подобри нещата в Отечеството ми !И така 19 май1934г дело на родолюбци ли е или не ?
През май 1934 година започва правителствена криза, която става непосредствения повод за извършване на преврата. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян Костурков, министър на железниците, пощите и телеграфите и единствен представител в кабинета на Радикалдемократическата партия. През следващите дни сред радикалдемократите започват спорове дали да включат нов представител в правителството или да излязат в опозиция. На 10 май БЗНС „Врабча 1“ напуска правителството, а на 14 май министър-председателят Никола Мушанов официално подава оставка и парламентът прекратява временно заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.[1]
Същевременно цар Борис III предприема размествания в армията – в началото на май са уволнени няколко висши военни, на 9 май за

военен министър е назначен председателят на Военния съюз Анастас Ватев, а на 18 май Михаил Йовов става началник на Генералния щаб, Любомир Василков – началник на Военната канцелария и Стефан Цанев – командир на Софийския гарнизон.[2]
Съгласно подготвените планове, за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.[9]
В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази – за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.[8]
Непосредствено след преврата политическите партии и профсъюзите в страната са забранени, някои техни активисти са интернирани в провинцията и са взети специални мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия[10] Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби-закони, окръзите и общините са укрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници.[11]
През септември са предприети активни мерки за ликвидирането на ВМРО и нейният ръководител Иван Михайлов е принуден да напусне страната.
Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент

върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината Балканския пакт.[12] През юли са установявени дипломатически отношения със Съветския съюз.
Цар Борис III гледа с подозрение на много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, а малко по-късно – с Андрей Тошев. Изолирайки „Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки опита за реванш на Дамян Велчев през есента на 1935 година
Обективните условия сега са много близки до ситуацията през 1934 г.
Нека сравним приликите и разликите между 19 май 1934 и 19 май 2017 г.
През 1934 г. в заговора участват членовете на тайния Военен съюз, в който членуват над 800 от трите хиляди офицери, с които разполага българската армия. По онова време по силата на Ньойския договор армията е сведена до 33 000 души, а сега е под 20 000.
През 1934 г. реформаторските амбиции на новата власт водят до намаляване на броя на министерствата от 10 на 8, 16-те окръзи са трансформирани в 7 области, а общините се окрупняват и от 2552 стават 800.
Сега министерствата са 17, областите 28, а държавните агенции, комисии и други ведомства са над 150, като тенденцията е към увеличаване на бюрокрацията.

В историята пише, че като опит за налагане на режим, близък до тоталитарния, превратаджиите създават Дирекцията за обществена обнова, която трябва да организира „новото общество“ чрез централизирана пропаганда. Тази дирекция издава официоза „Нови дни“ и осъществява контрол над печата, театрите, кината, събранията и сказките.
83 години по-късно медиите отново са под тотален контрол, осъществяван от „Кой“ и обслужват изпълнителната власт, управляващите като цяло и олигархични интереси. Разликата е, че участниците в преврата открито говорят за контрол над пропагандата, докато сега тя се прикрива с клишето „обективно информиране“.
През 1934 г. се пристъпва и към формирането на държавни профсъюзи. В днешно време не само няма такава нагласа, напротив – стремежът е синдикатите да се маргинализират.
Новото правителство на Кимон Георгиев предприема действия за засилване на държавната намеса в икономиката. Като начало, за да спечели популярност, кабинетът намалява дълговете на бедните с 50%. След това е наложен държавен монопол в някои важни клонове на икономиката, но без да се посяга на частната собственост. Те съставят петгодишен план: въвеждат се държавни монополи върху газ, тютюн, спирт, сол.
Деветнадесетомайците налагат кметове да бъдат само хора с висше образование. И понеже на село няма

такива хора, за кметове се назначават военни, по примера на Германия от времето на Бисмарк! Сега „демократично избраните“ кметове гледат да усвояват повече еврофондове за приближени фирми, а по селата битовата престъпност добива небивали размери, заради слабата местна и държавна власт.
Знаете ми че ,благодарение на тези мъже във всяко населено място е построено поне едно училище ? Знаете ли че благодарение на тези мъже ,започва оживлението в българската икономика ? Знаете ли че ,благодарение на тези мъже ,започва тъй необходимото възстановяване боеспособността на армията ? Знаете ли кои са трите основни стълба на държавата ? Не знаете ? Те са : ИКОНОМИКА , ПРОСВЕЩЕНИЕ , АРМИЯ ,като събирателно понятие за въоръжени сили !
Във външнополитически план деветнадесетомайците търсят сближение с Югославия като изтъкват пред официален Белград, че са разтурили ВМРО, която буни населението във Вардарска Македония. В днешни дни ВМРО също продължава да буни населението със забраната на бурки и ограничения за гласуване зад граница, но никой и не мисли за санкции – нито на патриотите, нито на ДПС и ДОСТ – примерно за насаждане на етническа омраза
Другият важен външнополитически акцент от програмата на новата власт през 1934 г. е установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз.

Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни. Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със “за” и “против”, насъскани от политическите си пристрастия.
Сега ситуацията е напълно противоположна в условията на „хибридната война“ с Русия. а българо-руските политически и икономически отношения са в точката на замръзване.
Може да се правят още аналогии и коментари с превратаджийското време и ставащото в наши дни.
Но, нека цитираме констатациите на покойния Димо Казасов.
Той е основателят на “Звено”, и деен участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.:
“Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната…
Градският лумпен, с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение…
Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление.

Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция…
Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят.
Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня. Преди преврата той пише:
„Надзърнете в Народното събрание, чиито заседания са олицетворение на мързел и безгрижие, за да почувствате лъха на разложението, настъпило по върховете на държавната организация. И правителствени, и опозиционери еднакво нехаят за своите обществени задължения“.
Коментарът, както се казва, е излишен. А ставащото тези дни в парламента само потвърждава, че нищо не се е променило от времето на Казасов. И ако преди 83 години превратът е бил посрещнат с някакви надежди, сега такива няма. Някои казват ,че историята е куртизанка и всеки я разпъва както на него му допада ,за това умишлено не правя изводи и не натрапвам мнение! Повече от ясно е че 28 години стигат !Нещо трябва да се направи ,нещо трябва да се случи ! Тъй като не можем да се надяваме на нов кръг „ЗВЕНО” да се нагърби с изваждането на България от блатото , то явно трябва да отидем в посока на засилване на гражданския контрол над управлението на държавата .

На първо време може да се сформира ГРАЖДАНСКИ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА СПАСЕНИЕ , не само като коректив на управляващите, но и като генератор на управленски идеи ,за да може най –после страната ни да изплува от мътните води на вонящото блато в което я хвърлиха ! 
За мен отговора на въпроса какво е 19 май 1934г е еднозначен и повече от ясен ! А за Вас приятели ?
Е драги сънародници , Вие как мислите ?

Triphon Triphonov