Go to ...

RSS Feed

14.06.2024

НАЦИОНАЛНАТА БЕЗПЪТИЦА


Националната безпътица и позицията на Съюза на патриотичните сили „Защита“

Отдавна софийските улици, пък и не само те, не бяха виждали такъв изблик на национална енергия и желание за промени. Промени, но какви, кога и от кого? Това са основни въпроси на всяко диалектическо мислене, и те далеч не са измислени от марксистите. Това са въпроси, на които трябва да си отговорят и управляващи, и управлявани, и до вчера управляващи и утрешните кандидат-спасители на нацията. Тези въпроси си поставят всички отговорни политически партии, а без съмнение „Защита“ е именно такава партия. Отговорите не са лесни, нужно е многовариантно мислене, и то с по-близка, средносрочна и по-далечна перспектива.
В такива случаи конструктивното мислене изисква не общи приказки за желанието ни да живеем по-добре и да бъдем европейци, за комунизъм, антикомунизъм и за борба с неназовани олигарси. То изисква да се запитаме:
1. ЗА какво сме (като партийно ръководство с делегирани права да изразява приблизително мнението на партията).
2. ПРОТИВ какво сме?
3. С кого можем да се съюзим за постигане на тези цели, без да нарушим принципите и почтеността си?
Общото недоволство от състоянието на държавата в резултат на управлението на (уж) различни политически групировки, много от които са далеч от класическото понятие за политическа партия, е разбираемо и оправдано. Наистина сме бедни и ограбени, но не допринесохме ли и ние като народ за това? Наистина смачкаха националното ни достойнство и опростачиха народа ни, но не бяхме ли ние, които го допуснаха крачка по крачка? Наистина сменихме тоталната и тоталитарната си зависимост от СССР с просешко и послушно поведение на мизерници пред всяко западно посолство и брюкселски чиновник? Защо го правим? За да покажем какви добри европейци сме? Че не сме такива вироглави като унгарците и гърците, а сме от тия дечица, които послушно си изяждат каквато каша им надробят и казват „тенкю“ преди да си легнат навреме? Един човек и един народ стават възрастни, когато се научат да казват „не“, пък дори и с риск да им намалят дневната порция кашичка и даскалът да се разсърди. Ликвидирайте си армията – йес, сър! Превърнете остатъците от нея в наемнически корпус за изпращане по азиатските пустини – йес, сър! Помислете само – при целия натиск на кредиторите за уволняване на многобройните и високоплатени гръцки чиновници някой от европейските банкери посмял ли е и да продума за съкращаване на огромната и въоръжена до зъби гръцка армия? Не, защото знаят какъв ще бъде резултатът. Защото във всеки гръцки град има по един булевард „Охи“ (Не). Това беше навремето отговорът на Папагос на ултиматума на Мусолини. А у нас няма да е чудно утре да се появи булевард „Йес“, че и да издигнем на него паметник на тези, които разрушиха София. Защото хората си уважават държавата и не приемат унизителни условия, не са готови да поставят на власт всеки нагушил се с пари компрадор. И така:
– Ние, Съюзът на патриотичните сили „Защита“ сме за държава с имунна система, с достатъчна САМОСТОЯТЕЛНА отбранителна способност и икономика, която не разчита на просията и подаянията. Бягството към по-уредени страни не е решение на националните ни проблеми, то е спасяване поединично без мисъл за от Бога надарената България. Без грижа за страната, за която идваха да се бият и умират доброволци от много по-уредения свят. От този свят, с неговите институти и университети, дойдоха навремето млади и образовани българи, за да положат на гола поляна основите на СВОЯТА държава. Защото чужбината винаги ще си остане чужбина, а Николай Златарев, и да се преименува Ник Голдщайн, винаги ще е дърво без корен. Парите не са всичко. По-добре е да се заемем всички да прогоним от бърлогите им лапачите и компрадорите, да си възстановим имунната система, да си потегнем отбранителната способност (вкл. резерва), да си обработим земята (както са направили всички наши съседи) и да не се превръщаме от уважавана държава в територия, населена с просяци и иждивенци. В беззъб народ с огромни демографски проблеми и с деформирана душевност. В територия, в която всеки може да нахълта и да се настани, а това неминуемо ще се случи, когато останем три-четири милиона застаряли и беззащитни българи.
– След тези общи разсъждения да видим какво става около нас и как да се отнасяме към сегашните събития. Имаше избори. Половината граждани не излязоха да гласуват, гласовете на още една четвърт са непредставени в парламента. Нямало избор, казват негласувалите. Как да няма, та от повече от 40 участващи партии нямаше ли и някоя читава, с интелигентни хора и доказани патриоти? Разбира се, че имаше! Но хората не знаеха това, защото читавите нямат пари за агитация и за достъп до скъпоплатените медии. И сме свидетели как поредната група по интереси се събира, нарича се „либерали“ или „десни“ и успява да баламоса народа с някой сладкодумен цар или мъжага.
После вятърът издухва поредните крадци, те си дават многомилионния излишък на депозит и потриват ръце за провала на другата групировка. А тя, столетницата, разчита на социалното чувство на баламите и на семейните традиции на някогашните комунисти. И за пореден път се съюзява със своето творение – групировката ДПС, регистрирана при промяната от другаря Лилов, за да отнеме 5-6 % от гласовете на СДС. И сега сме свидетели на едно мизерно, унизително положение – антибългарска дружина да ни бъде два пъти (практически три пъти) мандатоносител, да ръководи българското образование, да нарича Левски „разбойник“ и да изхвърля от учебниците Ботев и Вазов като остарели и нерабираеми за съвременната младеж. И, да се уточним, това не го правят някакви „турци“, а потурнаците – наемниците кирякстефчовци, по име и произход чисти етнически българи. Нямаме нищо против честните и работливи наши съграждани с турско самосъзнание, не сме против и това един квалифициран лекар като д-р Хасан Адемов да управлява социалните дейности, за което е подготвен. Против сме да ни се четат нотации от върхушката на тази групировка, която се превърна в люпилня за такива като Пеевски. Против сме същата тази дружина да качва и сваля български правителства, след като при всичките си машинации из махалите разполага със 7-8 %, и то от гласувалите. Против сме „избиратели“ от Анадола да настаняват в София народни представители, за които никой в България не е гласувал. Нека се опитат да го направят в Гърция, в Сърбия или в самата Турция и ще видят какво ще стане. Но не е виновен Доган с нахалните си дрънканици и със заявлението пред турска делегация „Аз съм длъжен да науча помаците на турски и да ги превърна в част от турската нация“. Само това е достатъчно, за да се прати този човек където пращат предателите, а не да го оставят от сараите да дърпа конци и да купува медии. Е, луд изяда и две баници, стига да има кой да му ги дава. А у нас има, защото мнозинството се подава на шантажа на антиконституционната партия, че ще наруши етническия мир. Трябва да сме наясно, че Пеевски, Емил Иванов и пр. не са „грешки“ на сегашната управляваща коалиция, а съзнателен експеримент на депесарите доколко търпеливо е българското общество. Щом народът се развика, дават заден ход. А ролята на БСП и на премиера е просто жалка – те са безгласни изпълнители на всички прищявки на своя собствен Франкенщайн.
Виновни са всички български партии, които със своя егоизъм пренебрегнаха националните интереси и се сдружиха с догановци. За да има баланс, трябва да споменем и БСП, и ОДС, и царистите, и тройната коалиция. ГЕРБ уж беше против Доган, но не направи нищо, за да постави делиорманските и родопски феодали където им е мястото, да разследва золумите и парите им. Най-мизерно е положението сега – отвън народа, отвътре ДПС и Волен, а червените другари се правят, че нищо не се е случило. Но думите са вече написани на стената. Може да са „само“ 50-60 хиляди души, но и мнозина от мълчаливото и негласуващо мнозинство вече не искат да ги правят на маймуни. И имунната систама на страната бавно, но сигурно се възстановява, или поне така ни се ще да вярваме.
Споменахме Волен и няма как да не кажем нещо и за „патриотичния сегмент“ (а той, според сериозни изследователи, може да достигна 15% от вота). Да, но ако патриотите са заедно. А то – едни осребряват патриотизма си и се замесват в срамни истории, други напират към парламента, като призовават демонстриращите да ползуват челния бразилски, турски, египетски (а защо не и сирийски !) опит. Защото гражданската война, към която ни тласкат невиждалите пушка човечета, няма да донесе нищо добро, а и е немислима в условията на нашето европейско членство. А що се отнася до членството ни в Европейския съюз, ние го подкрепяме, но без робското пълзене пред всяка брюкселска писарушка. Трябва да сме наясно, че въпреки общите цели и стремежа към намаляване на икономическата пропаст между членовете, Европейския съюз не е федерална държава, не е американското „гърне за претопяване“, а многоцветен съюз между национални държави със своите хилядолетни традиции и с национални интереси, които могат да съвпадат, а може и да не съвпадат с интересите на други членове на съюза. А се уважават държави, които сами уважават себе си и не се управляват от чужди слуги.
Като организация, която отблизо следи проблемите на националната отбрана, „Защита“ поддържа и членуването на България в НАТО. Поддържа го, защото обезкостената българска армия не може сега да изпълнява основната си конституционна мисия – защитата на суверенитета, териториалната цялост и независимостта на България. Дано поне в случай на нужда помогнат новите ни съюзници. Ние, обаче, не сме длъжни да изпълняваме всички войнствени прищевки на презокеанските неоконсерватори. За НАТО сме, но като стриктно се придържаме към чл. 5 на Атлантическия договор, а не проливаме българска кръв по далечни земи като чужди наемници.
Що се отнася до практическите стъпки, които трябва да се направят, за да се идентифицират и решат проблемите пред страната, има няколко рецепти. Скептиците твърдят, че изборите не решават нищо, че при едни бързи избори ще се възпроизведе нежеланата от много българи ситуация и че хората са безсилни срещу торбите с пари и рутината. Но какъв е изходът? Военен преврат, като през 1934? Не става, нямаме армия, няма го Военният съюз, а и сме в Европа. Конвент? Нов 9 септември, с експроприация на експроприаторите (и с десетките хиляди избити българи)? Немислимо. Какво остава? Избори, но по нови правила, а те трябва да се изработят от сегашното Народно събрание, но под постоянния народен контрол и натиск. Това изисква няколко месеца работа, идва зимният сезон и, за разлика от 1996 г., не се вижда ясна алтернатива на това нежелано управление. Ако веднага се проведат избори, алтернативата е възпроивеждане на сегашната безизходица (а може и връщане на ГЕРБ на власт с една-две „патерици“ и пак парламент без ясна подкрепа). Най-реалистична ни се вижда перспективата за разговори между двата „мастодонта“ (ГЕРБ и турско-червения блок), съобщаване на дата за нови избори (евентуално през май, заедно с европейските, за да могат дотогава да се утвърдят и новите политически субекти вдясно, в ляво и в патриотичната зона), и постигане на съгласие за приоритетите на страната, за еврофондовете, облекчаване на бизнес средата, повишаване на доверието у европейските партньори, борбата с монополите и олигархията (доколкото е възможно, тъй като големите партии са изпълнители именно на тяхната задкулисна политика), свеждане до минимум, и то с драстични мерки, на контрабандата и пр. Това означава към 1 март 2014 г. правителството да подаде оставка и служебно правителство да проведе истинска (а не а ла Костинброд) подготовка за избори. Хилядите хора ще се успокоят, но ще останат нащрек, за да реагират на всеки опит за властово нахалство. Бизнесът ще се оживи, желанието за емигриране ще намалее, а хората ще могат да си гледат и летуването, и работата.
Що се отнася до техническите промени, които трябва да се внесат в Избирателния кодекс, те могат да се сведат до няколко важни точки:
-Подкрепяме идеята за задължително гласуване на всички граждани,които имат избирателни права;
-Заличаване на т.нар. „мъртви души” от избирателните списъци;
– Въвеждане на машинно гласуване;
– – Смесена избирателна система (каквато вече беше изпробвана през 1990 г., а в Германия отдавна и успешно работи). Чисто мажоритарната система у нас не би довела до нищо добро;
– Снижаване прага за влизане в НС, евентуално до 2.5 % (6 депутати), тъй като не може да се оставят по-нататък стотици хиляди гласували да не бъдат представени. На възражението, че с по-малко партии в парламента се работи по-лесно, ще отговорим, че филма за партията-ръководителка сме го гледали цели 45 години;
– Премахване на убийствения за малките партии депозит, или оставянето само на символичен такъв;
– Облекчаване на кандидатирането на независими депутати;
– Нисък процент за преференциални размествания в листите (евентуално 5%);
– Рязко намаляване (но не премахване) на субсидиите за партиите;
– Изравняване на броя на депутатите (минимум 121), нужен за гласуване на доверие и на недоверие на правителството;
– Безплатен или поне евтин и равноправен достъп на кандидатите до обществените медии.
Нужно е реално утвърждаване на ролята на парламента като върховен орган. Нужни са (и то сега) промени в Закона за съдебната власт. Ще трябва да се върви и към промени, които изискват Велико народно събрание, но това не може да стане веднага, а след трезво и продължително обсъждане на такива важни въпроси като евентуална полупрезидентска република, мястото на прокуратурата в системата на властта, статута и броя на депутатите и пр. Съвсем нова конституция не е необходима, но сегашната наистина подлежи на ремонт, а и трябва да се спазва. Парламент на конци, какъвто имаше при предишното правителство, е обида за нацията. Премиерът не трябва да забравя, че споменатите веднъж „безделници“ са негови работодатели и могат да го уволнят, а не той тях. Въпросът за относителната независимост, взаимодействието и взеимния контрол на властите трябва също да се уточни и с поредицата кадрови гафове и експерименти във всички области да се престане. В България има достатъчно експерти и е добре да се управлява, както казваше д-р Петър Дертлиев, с ума и таланта на целия народ. Време е да престанем да се делим толкова явно на „наши“ и „чужди“ и да работим заедно за постигане на по-добър живот за всички. Защото започваме да живеем в две, а може би и в три Българии, а това е недопустимо, ако искаме да сме една нация, при това съставена не от тузове и просяци. Наистина има два свята, от които единият е излишен, въпросът е да си дадем сметка кой е излишният свят и да го поставим на мястото му.

Съюз на патриотичните сили „ЗАЩИТА” – 01.03.2014г съставил д-р Петър Кирилов Берон зам. пред. на СПС ЗАЩИТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *