Софийски университет “Св. Климент Охридски“

Исторически факултет

ДИПЛОМНА РАБОТА

на:

студент Емил Христов Величков №70039

специалност:магистърска програма

„Образованието по историяв средното училище“

София 2019

Ценностната система, като фактор в методиката на преподаване и възпитание в часовете по история

Съдържание:

Встъпителна част – актуалност на темата:

1. Теоретичен обзор на възпитателната работа в часовете по история в средното училище, рамки за работа с учениците:

1.1. Ролята на преподавателя във възпитателния процес

1.2.Историята като предмет формиращ система от ценности у младите хора

1.3. Законови рамки, национални и европейски програми – методиката на преподаване в средното училище

2. Влиянието, което оказва натиска на чуждите ценностни ориентации върху учениците и резултатите от него.

2.1. Основният фокус на ценностната система при младите хора в средното училище

2.2. Влиянието на институциите, медиите, семейната среда и близкия кръг от приятели и познати за формиране на модели за поведение и подражание у младите хора от средното училище

2.3. Човешката ценностна система в научните среди според изследванията на водещите учени в областта

3. Налагането на определен модел на възпитание и преподаване на история в средните училища и неговия резултат.

3.1. Анализ на ценностите, които учениците от средното училище имат за свои и към чието постигане се стремят

3.2. Различията между субекта и обекта на философските понятия за ценности, ценностни ориентации и оценка

3.3. Методиката на преподаване на история, като инструмент за формиране и насочване на индивида към едни или други ценностни системи

4. Заключение
5. Библиография
6. Приложение

         Встъпителна част – актуалност на темата:

         Избраната от мен сфера оказва особено и специфично влияние върху формирането на индивида – съответно нацията, нейния потенциал, значимост, възможности и бъдеще. Средното училище от 9-ти до 12-ти клас е периода, в който у младия индивид се формира основата на неговото схващане за света като цяло и бъдещата му реализация в него. Историята, като предмет е сред най-важните дисциплини в подготовката на младия човек за живота и реализацията му в обществото. Съответно методиката, начина, принципите и спецификата на преподаване на материята, обществената идеология или липсата на такава води до формиране на ценности при учениците, които от своя страна определят бъдещият поведенчески, интелектуален и цивилизационен модел на индивида, като градивна единица в обществото.

Избирайки тази тема смятам, че днес когато българската нация е на прага на демографска катастрофа – повече от всякога е актуално да разгледаме влиянието на ценностите и тяхното възприятие от страна на младите хора и преподавателите в процеса на обучение и формиране на личности, които да поемат в един последващ етап щафетата продължавайки кръговрата на историческото развитие. След като за относително кратък отрязък от време държавата смени 3 системи на управление(в рамките на 45 години), които съответно включваха своите характерни ценностни и идеологически пакети влияещи върху начина на преподаване и формиране на личности. Ние сега можем да направим паралелно изследване и да претеглим положително и отрицателно повлиялите методики и идеологеми върху начина на преподаване и неговата ефективност. В основата на всичко стои образованието и това е така понеже само образования – разумно мислещ индивид е крайъгълен камък в пирамидата на човешката цивилизация, като двигател на прогреса, културата, изкуството и духовността. Въпроса какво е образованието – услуга, стока или право на индивида да придобие опита и познанието на предходните поколения, да се потопи в тяхната духовност и култура е особено актуален? Схващането парите следват студента и въобще издигането им в категория ценност – преосмисли не само методиката но и стимула, и насоките за работа в образователната сфера. Интелигенцията измести своя фокус от общочовешкото и познавателно образователното към практически приложимото и ефективно начало изразено във възможността му да носи печалба. Така похвати и сфери, чиято ефективност не се измерва чрез доходоносност, а носи загуба на средства губят интереса на преподавателската и научна гилдия поради факта, че заниманието с тях е неефективно.

Важността на избраната от мен тема се обуславя от сериозната демографска, интелектуална и цивилизационна криза в съвременното българско общество.От близо 9.000.000 население през 1989 година към днешна дата според официалната статистика българското население живущо на територията на страната е под 7.000.000[1] и това е без да се брои населението, което работи извън страната и от време на време се прибира. Тези процеси особено сериозно засегнаха българската интелигенция и високотехнологичния сектор, където намаляването на кадровия ресурс се усеща особено остро. Изместването на фокуса в ценностната ориентация на обществото е един от факторите влияещи върху младия човек и неговата бъдеща жизнена реализация и поведенчески модел.

В процеса на изследване в дадената тема ще се опитам да направя профил на ценностната система формираща се у младите хора в средните училища и как тя влияе на бъдещата им реализация в живота. Използването на конкретни методики на преподаване – като основен инструмент на държавата за намеса във формирането на ценности у младите хора.

Дългът към нашите предци и поколенията изградили българската нация през вековете ни кара да търсим изход и решение на проблемите съпътстващи жизнения път на нацията, особено в моменти на криза. За всеки това е персонален избор: да се остави на течението или да се опита да се включи в процесите движещи развитието на нацията.

         Целта на настоящата дипломна работа е да докаже и покаже как цанностната ориентация на обществото влияе върху методиката прилагана при преподаване и възпитание в часовете по история. Определянето на градивните ценности, които средното училище посредством историята формира в бъдещето на нацията. Обществения потенциал за обучение и възприятие на знания, умения, духовни и поведенчески качества – в зависимост от споделяните ценности, тяхната интерпретация и налагане сред учащите се. Възможността, чрез методиката на преподаване да формираме положителни за нуждите на обществото ценности у младите хора, които са продукт на средното училище.

Теоретичен обзор на възпитателната работа в часовете по история в средното училище, републикански и европейски рамки за работа с учениците:

Ролята на преподавателя във възпитателния процес

Теоретическата основа формираща личността на учителя, като субект на педагогическа дейност е обусловена от ред обстоятелства, като; социално-икономическите изменения, рязкото увеличение на обема от научна информация на фона на общата криза в системата на образованието довела до необходимост от съществено обновяване на задачите, целите и съдържанието на педагогическото образование в съответствие с изискванията на новото време. По настоящем рязко се покачи интереса към личността на педагога, неговите индивидуално-психологически особености, неговото педагогическо майсторство и професионализъм. В динамично променящия се днешен свят професията на учител (педагог) си остава неизменна, макар нейното съдържание и условия на труд в количествен и качествен състав се променят. Нашата цел е да изучим особеностите, които влиянието на личността на педагога оказва във възпитателния процес и способите за диагностика на неговата работа.

Като метод на изследване в настоящата работа ще използвам литературни източници и статистически данни базирани на анкетни проучвания – посредством анализ и синтезирано обобщение на информацията.

Педагога и неговата роля в образователните учреждения и процеса на възпитание на личност у младите хора. Природата на педагогическата дейност е производно и нейното съдържание зависи от целите, обществената роля, признанието и ред други фактори. За нея са характерни следните принципи определящи я като:

1. Непрекъснат, максимално пластичен и поначало неопределен процес на взаимодействие на човека с обкръжаващия го свят.
2. Система от външни наблюдаеми действия, противопоставени на съзнанието като вътрешна програма, управляваща тези действия.
3. Преобразуване от субекта на предметите и феномена на околната действителност.
4. Форма на проява на вътрешния житейски смисъл на живота на субекта.
5. Носител и количествен показател на вътрешните преживявания и мислене на субекта.

И все пак тя си остава специфична дейност и притежава съществени признаци, по които я отличават от другите видове профисионални дейности. Следвайки традициите заложени от педагогическата теория ние можем да кажем, че обекта на педагогическата дейност е образователния процес, а нейния предмет е дейността на ученика. В широкия смисъл на думата педагога е мислител, обществена личност, формираща възгледи и убеждения на хората и помагащ им да намерят своя жизнен път. Често педагозите стават генератори на нови идеи в обществото. В педагогически, а следователно по-тясно и непосредствено значение педагога-преподавател е специалист провеждащ учебно-възпитателна работа с учениците. В педагогическата дейнос можем да разграничим две съставни части на процеса: субективен (характеризиращ нивото на професионална дейност и съдържащ в себе си способността за актуализация към условията на външната среда) и обективен (отразяващ процеса на осъществяване на педагогическата дейност). Педагогическата дейност е системно йерархическо образование. В неговата структура влизат мотивационно-ориентировъчни, проектно-изпълнителски и оценъчно-рефлексни компоненти, всеки от които представлява определена система. Заедно с това тя се разглежда и като носител на личностните и професионални качества на преподавателя.

Както казва Константи́н Дми́триевич Уши́нский – известен като основоположник на научната педагогика: «Най-важния път на човешкото възпитание е убеждението, а върху убеждението може да се въздейства само с убеждение. Всяка преподавателска програма, всяка методика за възпитание, колкото и да е добра, не преминала през убежденията на преподавателя, остава мъртва буква – нямаща сила в действителност. И най-строгия контрол не би могъл да помогне в това. Преподавателят никога не може да остане сляп изпълнител на инструкции, които не са плод на негово лично убеждение,а те не биха имали съответно никаква сила.»[2]

Стратегията на съвременното образование е насочена към съдържанието, методиката на учебния процес,към духовно развитие на личността на учителя, обладаващ цялостно хуманитарно мировозрение, дълбоки професинални знания и комплексно реализиращ своя творчески потенциал в професионалната си дейност. Днешното разбиране на педагогическия процес предполага синтез от обучение и възпитание, формиране на личността в процеса на обучение. Компетенциите поставят акцента в подготовката на специалиста, професионалното развитие на личността, т.к. компетенциите са способности, които са неразделна част от личността на професионалиста. В продължение на тази теза можем да определим личността, като осъзната и отговорна социална позиция на човека като субект, т.е. позицията му към себе си, към другите хора и обществото. От тук можем да направим извод, че само личност може да възпита друга личност, а това изисква специални умения от педагога. В основа на процеса на развитие на личността на ученика трябва да свои опита на преподавателя, който осъзнато формира неговата личност. На свой ред развитието на личността представлява реализация на психологическата култура на субекта. Културата е цимента на обществения живот. И не само защото тя се предава от един човек на друг в процеса на социализация и контакти с други култури, но и поради това, че формира у хората чувството за принадлежност към определена група. По всяка вероятност членовете на една културна група в голяма степен изпитват взаимно разбиране, доверие и съчувствие един към друг, отколкото към останалите. Техните общи чувства са отразени в сленга, жаргона, любимите ястия, модата и други аспекти на културата.[3] При всички народи и времена са съществували особено авторитетни учители и дейци на педагогическата наука, като например Конфуций – смятан за велик учител в древен

Китай, чийто учения не са подлагани на обсъждане и съмнение. Чешкия педагог-хуманист Ян Амос Коменски пръв разработва педагогиката като самостоятелен отрасъл на теоретичното знание, на него дължим въвеждането на такива повсеместно използвани понятия, като: «клас», «урок», «ваканция», «обучение» и т.н. Швейцарския педагог Йохан Хайнрих Песталоци, който проявил особено усърдие в работата си със сираци установява, че първоначалната задача на педагога е установяване на контакт с учениците, по нататък идва вече предаването на знания, формирането на умения и навици, съответстващи на конкретиката на предметната област и идентификация на общите цели и концентрация на усилията на другите върху техните постижения. Красноречиви са и думите на Петър Щадлер: „Всъщност Песталоци беше в ограничено съприкосновение с педагогиката на своето време. Това, от което се нуждаеше, беше да има привърженици и мисионери, а не колеги с различаващи се възгледи. Той не се възприемаше като учен, а като създател на единствено правилния метод. Докато млади педагози като Хербарти Фрьобел са били подвластни на неговото обаяние, той ги е подкрепял, но когато те стават духовно самостоятелни, губи интереса си към тях“[4]

Съществува и друг характер на педагогическата дейност – стихийният, поради факта, че човек е подложен на различни външни и вътрешни фактори оказващи влияние върху неговото развитие.

Професионалната педагогическа дейност има системен характер, изразен в единството на крайната цел, мотива, действията и резултата. Основната исторически заложена цел на педагогическата професия е възпитанието. Педагога реализирайки своята дейност е длъжен да се стреми към формиране на личност в ученика, способна за успешна жизнена дейност в съвременното общество с оглед на възможността за самореализация на младия човек изхождайки от неговите интереси и стремежи. Социалната значимост на педагогическата дейност има особени изисквания към личността на педагога, неговия интелектуален потенциал и морален облик. Исторически всяка теория за обучение и възпитание на обучаващите се издига свои собствени изисквания към личността и дейността на учителя. Така за един от етапите на съвременното образование е важно не просто да бъде усвоен определен обем от знания, но и да възпитаме желанието и умението да се придобият тези знания и да се формира възможността за тяхното прилагане на практика. Това актуално изискване кардинално променя ролята на педагога в учебния процес. От училищния преподавател днес се изисква повече от това просто да бъде носител на знания и научна информация, а целесъобразно да стане организатор на познавателната активност на обучаващите се за самостоятелна работа. Именно личността(нейните ценностни ориентации, чуства и идеали) определят същността на педагогическата дейност, заради което се труди преподавателя, избирайки способите, средствата за постигането на целите и решението на поставените задачи. Именно за това личността се явява основен фактор в процеса на преподавателската работа.

Основни и постоянни изисквания в работата на педагога са любовта към децата, педагогическата работа, наличието на специални знания в тази област, в която той обучава децата, широката ерудиция, педагогическа интуиция, високия интелект, високото ниво на обща култура и нравственост, професионалното владеене на разнообразни методи на обучение и възпитание на децата. Всички тези свойства не са вродени, а са плод на систематически и упорит труд на педагога над себе си.

Съществуват две големи групи педагогически способности:

• Перцептивно-рефлексни способности, определящи възможността на преподавателя да прониква в индивидуалното своеобразие на личността на ученика и разбиране на самия себе си;
• Проектни, конструктивни и управленски способности, които са свързани с умението за въздействие върху другия човек[5]

Перцептивно-рефлексните включват способността за изучаване на другия човек, разбиране, способността да застанем на неговата гледна точка и от тази позиция да погледнем себе си. В управленските влизат способността да влияем на отделните постъпки на другия човек и неговото поведение, обръщайки се към мотивите и целите на учащия чрез тях да управляваме поведението, без да го манипулираме.

Личните качества на педагога обаче остават определящ фактор на ефикасността в учебно-възпитателния процес. Педагогиката определя оптималната форма на развитие и проялвение на демокрацията във възпитателния процес, която се реализира от специално подготвена и обладаваща педагогически авторитет личност. Децата следват с лекота възпитателя, когото уважават. Във всеки друг случай педагогическите отношения се крепят на чисто формална основа за външни изисквания, губят своя позитивен и възпитателен смисъл и оказват негативно влияние. Педагога е не само професия, чиято същност е предаването на знания, но и мисия за изграждане на личности както на учениците така и на самия него. Така въпреки липсата на достатъчно адаптивни учебни помагала в миналото ни училищата в доосвобожденския период на България се вписват в мисията да научат:«ученика да уважава своя народ и народност, своята стара и нова история и всичките свои народни проявления».[6]

Многоплановостта и често полярността на възпитателните импулси поражда проблема на ефективност, актуалност, който прогресира с порастването на възпитавания, рационално-критичното отношение на когото към обкръжаващата го в това число и към възпитаващата учебно-педагогическа информация расте. Силата на възпитателното въздействие по често се определя не от неговата насоченост(идеи, патриотизъм, хуманизъм, добросърдечност и т.н.), а от начина на този който го провежда. Ето защо определящия фактор за ефективност във възпитателния процес е личността на преподавателя. Ето защо от момента на възникване на професията, личността на учителя се определя преди всичко, като възпитателна единна и неделима функция от процеса на обучение. Учителя това е наставник и възпитател, което е закрепено и в нашето законодателство.[7]

Историята като предмет формиращ система от ценности у младите хора

Българското образование преживява особено отговорен етап от своето развитие, днес когато страната ни е част от европейската общност на народите и много от ценностните ориентации са изместили фокуса си е редно да обърнем внимание на предметите, които биха могли да станат носители на ценностна ориентация при учениците. Проблема за формиране на общочовешки ценности в съвременните социокултурни условия има своята характерна актуалност, т.к. ценностите са в основата на сърцевината на възпитанието. Да върнем на човека разбирането за смисъла на живота, вярата в уникалността на неговото предназначение, да го научим достойно да посреща бъдещите радости и несгоди, с готовност да се самоусъвършенства – това би следвало да е основната задача пред образованието днес.

Възпитанието на гражданина на Република България, като защитник и ценител на културата е основата на духовно-нравственото възпитание във всяко училище на социума, чието предназначение се състои в приобщаването на децата към висшите духовни ценности:

• Честност
• Справедливост
• Доброта
• Свобода
• Отговорност
• Търпимост, уважение към различните(евр. цен. толерантност)

Интерес към проблема за ценностите и ценностните ориентации, както и тяхното осмисляне придобива особена острота в преломните моменти на историята, какъвто е настоящия период. Днешната ситуация изисква от всеки член на обществото да поеме отговорност за своята съдба, за избора на една или друга ценностна система и ценностна ориентация. Апела към ценностите е главна и отличителна черта на нашето време, важен принцип в държавната политика в областта на образованието. За пръв път от 30 години училищата биха могли да използват предоставения им от законодателството правен ресурс за формиране на ценностна система, която да се опира върху историческата приемственост на поколенията, съхранявайки и транслирайки развитието на традициите в българската държава. Това следва да стане идеологически фундамент на националния държавен стандарт, в чиято основа да е « духовно-нравственото възпитание », и да трасира тези ценностни ориентири, които са резултат на договора за общественото съгласие.

Именно високообразованата и интелектуално развита личност е способна конструктивно да участва в решението на задачи свързани с възраждането на България.

В условията на навлизането на новата образователна система, която е ориентирана към европейската и световна образователни системи и пространство – тече активен процес на търсене на образователни модели, които да позволят съхранението на духовно-нравствените и културни исторически традиции и ценности на отечествения образователно-възпитателен процес.

Ние всички разбираме, че възпитанието на човек, личност съвсем не е проста и елементарна работа, особено в период на смяна или подмяна на ценностната ориентация и идеали. Нашето сложно и тревожно време във всички области на социално-икономическия и духовен живот внесе множество проблеми. В период на социално-икономически реформи се пречупват стереотипи както на личностно така и на ниво социални групи. По данни на социологически проучвания през последните десет години поколението на българската младеж по основни показатели, като социално и физическо развитие осезаемо отстъпват на предишните поколения.

Тези и много други негативни явления са следствие на влиянието върху децата и юношите на новите социални структури и процеси: големия и малък бизнес, комерсиализацията, новите икономически отношения, разширяването на информационните потоци и т.н. За съжаление тези процеси оказват влияние не само върху юношите, но и върху децата от групата на 6-10 годишна възраст. При тях се появява жестокост, егоизъм, индивидуализъм и др. Рязко се увеличава детската и юношеска престъпност, расте и се разпространява наркоманията.

В днешна България осезаемо се усеща падението на нравствеността при младежите, което означава смяна на ценностната ориентация на хората под влияние на различни обстоятелства и фактори, в това число и икономическата несигурност. Философи, социолози и политолози отбелязват, че в страната се оформя нова морално-нравствена атмосфера, върви преоценяване на ценностите, творческото им преосмисляне, разгърнати са дискусии за пътя на преобразуване в икономиката, социалната и духовни сфери.[8]

Всяка стратегия, определяща за дълъг срок пътя на формиране на обществени явления и процеси, тяхното вглъбяване и осъвършенстване, включва критерии и норми от аксиологически клас. В тази връзка става ясно особеното значение на ценностната ориентация на младежта. В този процес особено важна е ролята на институциите, представени в днешните условия, в учебните заведения от различен тип, основните, средните училища, лицеите, гимназиите, колежите и др.

Ценностния подход в образованието не принадлежи само на идеалната сфера в обществения живот и човешката дейност. Духовните ценности винаги са били в качеството си на идеали, към които са се стремили най-добрите представители на човечеството. Да станеш личност предполага не само развитие на умствените възможности, но и усвояване на системата на обществени ценности, съставляващи основа на нейната култура. Въпроса за внедряване на тези ценности в образователния процес има голяма социална значимост.

Днес теорията за личностно ориентираното образование получава развитие в нашето общество. Тя е насочена към възпитание на човека и неговата способност да живее сред хора по законите на доброто, справедливостта, любовта и т.н. – тоест всичко това което се вписва в понятието на общочовешките ценности. Тъй като говорим за човека и неговото превръщане в личност, закономерно идва въпроса за приоритета на съотношението в процеса на обучение, възпитание и социализиране.[9] Преди въпроса беше: обучение и възпитание, днес това е обучение и социализиране. Въпреки, че възпитанието също така е тясно свързано със социализирането на личността особено в нравствен аспект. В днешните условия би следвало да говорим не толкова за възпитанието, колкото за самовъзпитанието. «Детето се усъвършенства само, а ние – неговите помощници, в зависимост от нашия профил. Психологическите механизми на развитието действат чрез предмета на тяхната дейност. Най-мощното средство за развитие, а следователно и възпитание е учебната дейност» В българското общество голяма популярност винаги са имали концепциите на «разумното възпитание». Представите за възпитание са свързани с идеите за служба в полза на отечеството, лична свобода на подопечния, с цел вменяване на учащите се на уважение към човешкото достойнство и истината. Традицията във възпитанието на общочовешките ценности със своите корени отива далеч в дълбоката древност на човешката култура. Това са и Протагор в своето произведение«мярка на всички вещи е човека», и Сократ(определил и обобщил такива понятия като «доблест», «справедливост»), и Платон, който имал предпочитание към «възпитанието на ума, чувството и волята», и Аристотел, призоваващ към възпитание в мъжество, издържливост, справедливост, висока интелектуалена и морална чистота.[10]

Една от главните насоки по организация и осъществяване на възпитанието на такава личност е възпитанието чрез историята, възпитание на базата на духовно нравствени и културно-исторически традиции на нашия народ. Главната задача на училището е да възпита гражданин. Историята играе в това особена роля. Това е обществената памет. Уроците по история в училище учат на любов към родината.

Изучавайки историята, учащите се получават представа не само за нравствените и духовните качества, но и за обичаите, традициите, присъщи на хората през различните времеви периоди, за това че човешките ценности имат непреходен характер.

Уроците по история в средното училище, позволяват да продължим започнатото в долните класове възпитание в областта на духовно нравствени ценности. Особено ефективна би била на този етап интеграцията на историята с основите на православната култура. Българските князе, ханове, царе застават пред учениците не само като исторически личности и дейци, но и като защитници и застъпници на българската земя и българските ценности. Уроците, които разглеждат завладяването на българските земи и завоюването им от византийци и турци, позволяват да видим и трагизма, който преживяват учениците, удивлението в очите на децата при изучаването на темите за освобождението на родината от българските герои от завоевателите, които остават за тях, като модел за идеал.

Смятам, че изучаването на историята дава значителен принос за формирането на духовни ценности и възпитанието на младото поколение. Има и други гледни точки, които се разминават с нашето законодателство и теория за възпитанието, като например мнението, че «Детето не е личност-то трябва да се възпитава за да стане личност, а личностното възпитание трае цял живот, освен ако човек не стане идиот в периода на 30-40г. от развитието си. Главната роля на училището в този процес е социализацията с останалото(възпитанието) следва да се занимават родителите»[11]. Курса по история дава възможност да проследим на базата на общата и отечествена история процеса на възникване и развитие на понятията: «патриот», «дълг», «гражданин». При това учащите се запознават с конкретни ситуации, събития и имена разказващи за същността и понятията в различните епохи и народи. По този начин се създава принципно важна представа за историчност и еволюция на самите понятия.

Аз лично не вярвам, че може отделно да се учи, отделно да се възпитава, и на всичкото отгоре отделно да се прилага в живота опита на обучението и възпитанието. За времето ми прекарано в училище, като ученик и преподавател, и наблюдавайки други педагози, аз си създадох система за формиране на ценностни ориентири чрез духовно-нравствено възпитание. Тя предполага наличието на специални методи и техники, които биха помогнали да заинтересоваме учениците, да ги провокираме да мислят, да разсъждават, да правят изводи и да не приемат всичко казано за чиста монета. Ролевите игри, конферентните уроци, изследователската дейност на учениците и създаването на съвместни проекти позволяват да създадем условия за формиране на представа за патриотизъм, гражданска позиция и ролята на личността в историята.

Новите времена поставят пред нас и нови въпроси. Променя се обществото, променя се и отношението към изучаваните предмети. Историята в този план е най-много засегната от промените и самата тя става тяхна жертва. Неизмеримо се разширява предметно-информационната среда. Съдържанието на учебниците излиза извън рамките на учебните пособия. Телевизията, радиото, компютрите в последно време значително увеличават потока на информация, която влияе негативно върху детското съзнание. В обществото, в медиите, в учебниците се появяват различни гледни точки за едни и същи събития. В тази връзка възниква въпроса: «Способно ли е детето да запомни и усвои този обем информация?» да избере това, което би му позволило да стане Гражданин на Република България с голяма буква!

Законови рамки, национални и европейски програми – методиката на преподаване в средното училище

ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.) Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

Принципи в системата на предучилищното и училищното образование:

Основните приоритети на този закон са залегнали още в чл. 3. Ал 1, който гласи:“ Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация“. И от тук следва всичко останало, което е подчинено на тези три основни приоритета

• Обучение
• Възпитание
• Социализация

След като образоването е изведено, като национален приоритет то всички принципи изброени в закона, като: единна държавна образователна политика, ориентираност към интересите на детето, равен достъп до качествено образование, равнопоставеност(в закона е упоменато и определението „дискриминация“, но смятам, че подобно нещо въобще в българската образователна система и да е имало, то са били съвсем откъслечни и крайно малки на брой случки, неспособни да окажат влияние върху образователния процес), запазване на българските традиции, хуманизъм, съхраняване на културното многообразие, научно обоснована иновативност, прозрачност в управлението, автономия в образователните политики, ангажираност и диалог на държавни и др. юридически лица и НПО по въпросите на образованието – следва да бъдат прилагани и следвани в начина на преподаване в училище.

Език в системата на предучилищното и училищното образование, е закрепен в закона в чл. 13 ал. 1 – „Официалният език в системата на предучилищното и училищното образование е българският“, което от своя страна трябва да е червена лампичка за всички, които се опитват да проявяват т.н. автономия в образователните политики с интерпретирането на закона в посока извън неговата основна цел, а тя е недопускане на втори официален език в държавата, което би разделило самата идентичност на нацията.

Именно поради това в принципната формулировка ние можем да отбележим, че усвояването на българския книжовен език е от първостепенна важност за децата, т.к. всички важни исторически и др. извори на български учени и интелектуалци са написани на него. Не винаги чуждите научни произведения и исторически извори биха били полезни за ограмотяване на нашите деца и един такъв съвременен прецедент е нашия съсед Република Северна Македония, чиито учени са в сериозен конфликт с нашите.

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ

Както в настоящия закон, така и особено конкретно проблема е застъпен в Наредба 5 от 30.11.2015 г.за образователната подготовка и по-точно: Приложение № 8 към чл. 6, ал. 1, т. 8 „ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ“

Тук ние виждаме, че държавните образователни стандарти(ДОС) са както задължения, така и изисквания за постигане на резултати и условията на тяхното постигане. ДОС, като такива са:

• предучилищното образование;
• усвояването на българския книжовен език;
• (В сила от 14.11.2015 г.) учебния план;
• (В сила от 14.11.2015 г.) общообразователната подготовка;
• профилираната подготовка;
• придобиването на квалификация по професия;
• приобщаващото образование;
• гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
• оценяването на резултатите от обучението на учениците;
• информацията и документите;
• институциите;
• физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
• (В сила от 14.11.2015 г.) познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
• статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
• управлението на качеството в институциите;
• инспектирането на детските градини и училищата;
• финансирането на институциите;
• нормирането и заплащането на труда;
• организацията на дейностите в училищното образование.

Тук нас по – конкретно ни вълнуват изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет история и цивилизация в средната степен на образованието- първия гимназиален етап.

По същество това е обширен диапазон от информация свързан с овладяването на знания в областта на световната и българска история, разбиране на еволюционните исторически процеси, демократични ценности, права и свободи, формиране на аналитично мислене и критичен подход към информацията и източниците, умения за самостоятелна и екипна работа, както и способността да се взимат решения, изграждане на национална идентичност и уважение към културното историческо наследство, а също и изграждане на компетенции за гражданска позиция и реализация в условията на глобализацията.

Институция в системата на предучилищното и училищното образование е училището, което е отразено в чл. 25 ал. 1. И отново виждаме, че законодателя допуска една доста спорна според мен формулировка, която би могла да се интерпретира в зависимост от търсения краен резултат: “ал. 2 Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в случаите, предвидени в този закон“.

Чисто юридически погледнато на институцията се дава огромна свобода, която на моменти би могла да изиграе лоша шега на инспектората и министерството в реализацията на поставените от тях задачи.

Средищни и защитени детски градини и училища

Националната законова рамка дава насоки и свобода на действие на преподавателите, но в същото време самия закон страда от интерпретационна болест[13], а това води до слабо познаване на правомощията и методите за въздействие върху учениците от страна на педагозите. Съвременния български учител е затрупан с огромен обем чисто канцеларска работа, нямаща пряко отношение към процеса на обучение, което силно занижава възможността му да даде максимума от своя потенциал.

Тъй като Република България е част от едно по-голямо обществено политическо пространство, каквото е Европейския Съюз нашата образователна програма и законодателство са максимално хармонизирани с директивите на ЕС в областта на образованието. Една от тези програми е „Еразъм+“ програма на ЕС в областите на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2014—2020 г. Програмата е насочена срещу проблема с безработицата, който в България се смята за не особено сериозен поради факта, че милиони българи са извън страната именно поради липса на работа и подходяща реализация на трудовия пазар. Програмата се бори срещу ранното отпадане на децата от училищата поради необходимостта от средства за препитание и съществуване. Този проблем в България е особено актуален сред някои бързо разрастващи се групи от населението, които капсулирани в своите гета и общности често попадат извън чадъра на държавно регулаторните органи и националното законодателство.

Влиянието и натиска на чуждите ценностни ориентации и системи от ценности върху учениците.

Основния фокус на ценностната система при младите хора в средното училище

Днешното българско обществосе развива в условията на дълбоки преобразования в социално-икономическата структура на обществените отношения, на което неизбежно съпътстват кризисните явления и в нравствената и в духовната сфери. Те естествено се отразяват и на състоянието и развитието на образованието, налагат отпечатък върху междуличностните отношения вътре в училище, в това число между учители и ученици. Конфликтите между учители и ученици, и ученици с ученици не само премахват желанието за учене, но и са един от основните мотиви за бягане от училище на младежите. В следствие на конфликтни отношения с учащите се и самите учители изпитват силни емоционални сътресения и неудоволетвореност от работата. Значителна част от конфликтите възникват по вина на учителите, тъй като на много от тях не им достига опит и определени психологически знания и умения. По-голямата част от учителите в България преподават повече от 20 години, в професията, както и в обществото като цяло се наблюдава процес на застаряване на персонала. Тези преподаватели изискват от учениците същото, както и преди 20 години, макар за последните двадесет години ценностите и мотивацията при учениците от горните класове значително да се е променила. При учениците са се променили жизнените цели, за тях вече трябват нови мотивации. Във взаимоотношенията преподавател – ученик често се среща неразбиране и конфликти и това е по-скоро от незнание на жизнените цели и доминиращи ценности и мотиви на поведение при децата.

Учениците от средните училища се намират на прага в новия самостоятелен живот. Особена актуалност придобива проблема на самоопределение, както и определянето на своето място в света на възрастните. Момичетата и юношите се вълнуват от много сериозни въпроси, как да намерят своето място в живота, да изберат работа в съответствие със своите способности и възможности и много други подобни въпроси. За да определим времевата перспектива за бъдещата жизнена представа е необходимо да открием основните мотиви, които подтикват човешката дейност и това поради което тя се извършва, както и жизнените ценности!

Една от най-важните психологически характеристики на личността са нейните ценностни ориентации. Фактически това е проблема за смисъла на човешкото съществуване. Ценностните ориентации показват съзнателното отношение на човека към обкръжаващата го действителност и оказват съществено влияние на човешката дейност.

В зависимост от това към какви ценности се ориентира ученика(към какво се стреми в живота, какво иска да получи и създаде в този живот, в какво вижда личностната ценност на своя живот), можем да говорим за готовността му да влезе в живота на възрастните. У всеки индивид съществува негова собствена ценностна система и в тази сестема ценностите са подредени в определен йерархичен вид.

Повечето съвременни психолози признават класификацията на ценностите според системата на проф. Милтън Рокич[14]. Там са откроени две категории:

ТЕРМИНАЛНИ ЦЕННОСТИ(цели)

ИНСТРУМЕНТАЛНИ ЦЕННОСТИ(средства)

Всеки от нас определя сам тази главна ценност към която се стреми. Именно това определя целите, към които всеки се стреми(ценности-цели), и напълно конкретни личностни качества, необходими за достигането на тези цели(ценности-средства). А също така и самата уникална и неповторима, но присъща на всеки човек, система от терминални ценности(ценности-цели) образува ценностните ориентации на личността, които дълбоко и обобщено определят цялото поведение на човешката дейност и даже повече – целия му жизнен път.

Терминалните ценности са най-важните – основните човешки ценности, те отразяват дълго временната перспектива на живота, това което човек цени сега и към какво ще се стреми в бъдеще. Терминалните ценности определят смисъла на човешкия живот в бъдеще, показват какво е за него особено важно и ценимо. Умението да определиш своите цели, т.е. да намериш своето място в живота е особено важно в юношеска възраст. И за съставяне на ценностно –ориентиран портрет те обикновено са достатъчни.

За изучаване на личността от гледна точка на ценостния подход всички действителни прояви(в това число постъпки на хората) могат да бъдат представени, като набор от ценности, които отразяват субективната оценка на индивида за тези явления от позицията на необходимост при удовлетворяване на неговите интереси и потребности.

В своята работа една от методиките, които съм използвал за «Ценностните ориентации» е тази на проф. Милтън Рокич[15]

Методиката на “Ценностните ориентации“ разработена от Рокич, като тест на личността е насочена към изучаването на ценностно-мотивационната сфера на човека. Системата на ценностните ориентации определя съдържателната страна на личностната насоченост и е съставна част от нейното отношение към обкръжаващия свят, към другите хора, към самия себе си тя е основа на мировозрението и ядро на жизнената мотивация и активността, основа на жизнената концепция и «философия на живота».[16]

Определянето на жизнените планове е съставна част от човешкото самоопределение. Особено актуален е този въпрос за учениците от средното училище, които се готвят за бъдещия живот, по-нататъчно обучение или работа. Учениците от гимназиалния курс се опитват да определят своята жизнена позиция, да осъществят избора на правилните за тях ценности, да определят точките на пресичане на своето «Аз» и социалната действителност. Освен това тях ги вълнува степента на личностната свобода, близките и далечни жизнени цели. Решавайки въпроса за жизненото самоопределение, учениците от средното училище се ориентират към одобрени от обществото модели на поведение, които се формират на основата на етични норми и правила, приети в дадения социум.

Особена актуалност придобива процеса на самоопределение в ранна юношеска възраст. Най-важният компонент на този процес е изграждането на модел на собствено бъдеще. При това представата на учениците от средното училище за техния бъдещ живот, е перспективен поглед в собствената им личност, опирайки се на осъзнати жизнени цели и техния смисъл.

Именно за това при учениците от средното училище на преден план излиза ценностно-ориентационната дейност.

През юношеския период на живота от човек се изисква преди всичко самоопределение – избор на професия и свързаното с него основно направление на жизнения му път. Тази задача съществува в различни варианти, но непременно засяга всички млади хора в техния жизнен път.

Младостта е ориентирана в значителна степен към бъдещето. Това не противоречи на страха пред него, т.к. психологическата ориентация за бъдещето може да оправдае пасивността при решаване на днешните проблеми. В същото време се строят грандиозни жизнени проекти, мислено се съпоставят различни професии и социални роли, разиграват се различни варианти на жизнения път. Но дори и в това младия човек не е съвсем свободен, както и да ни се иска и както утвърждава официалната идеология. Първото са социалните ограничения: материалните възможности на семейството, неговото образователно и културно ниво, наличие или отсътствие на връзки с влиятелни лица, големината и статуса на местоживеене. Обикновено това го разбират всички, но не това е важното. По-важно е наличието на неосъзнат жизнен план, който се определя не в съзнателна възраст, а значително по-рано. Именно той определя очакванията за бъдещи събития, собствената социална значимост и отношението на другите към теб, макар и да не го осъзнаваме до край.

Младия човек е длъжен да отчита своя собствен потенциал и възможности, да избира не всичко което си поиска, а само най-доброто от достъпното. Самото разбиране за това обикновено е трудно постижимо и за да преодолеем вътрешното съпротивление – бихме искали да вярваме в безграничността на своите способности, още повече, че официалната пропаганда провъзгласява широко отворени пътища за всеки. В дадения случай е необходимо човек да намери мярката в разбирането за своите възможности и ограничения. Неумението да се ограничава води до блуждаене и неспособност да намери своето място в живота. В този случай заради отсъствието на ясни и реални насоки, предимно обстоятелствата управляват човека, а не той тях. От друга гледна точка, прекомерното ограничение води до загуба на много възможности, особено труднодостъпните. Човек може да загуби смисъла на живота, неговото осмисляне т.к. индивида не е в състояние да го управлява. Пропуснатите възможности стават източник на по нататъчни проблемни изживявания, но често стават и стимул за самоусъвършенстване и изпълват живота със смисъл, ако човек реши да ги следва.

Влиянието на институциите, медиите, семейната среда и близкия кръг от приятели за формиране на поведение и подражание у младите хора

Живеейки в съвременния свят ние постоянно се сблъскваме със средствата за масова информация(СМИ – средства за масова информация) наричани от някои(СМРАД – средства за масова реклама, агитация и дезинформация). Те така стабилно са пуснали корени в нашето ежедневие, че ние даже не можем да си представим нашето съществуване без тях. За нас всички вече стана ежедневие и обичайно да гледаме последните новини по любимия телевизионен канал, да разберем резултата от даден мач или спортно съревнование на сайта в интернет, да слушаме прогнозата за времето на вълните на любимата ФМ станция. Средствата за масовата информация не само отразяват произходящите в страната процеси, но и оказват влияние за формиране на мироглед у младежта, поемайки върху себе си работата по разпространението и създаването на съответни норми на поведение, социални ценности и цели.

Преди хилядолетие, човечеството е владяло четири вида за комуникация – говора, музиката, рисуването и писмеността. С времето обаче в нарастващ порядък се увеличават средствата на комуникация. В ХV век се появява печатната книга, в ХVІІ век – вестниците и списанията, в ХІХ век – започва нов революционен етап в развитието – изобретени са фотографията, радиото, телефона, киното и грамофонния запис. В ХХ век темповете на размножаване нарастват лавинообразно: широкото разпространение на телевизията, магнитния запис, видеото, компютърните системи, ксерокса, космическата връзка и много др. По настоящем на първо място са електронните средства за масова комуникация, които значително изместват писмените. Вече можем седейки в хола на дивана пред телевизора да натиснем копчето и да поръчаме стока или услуга, да получим информация за определени борсови и др. операции, разписанието на транспорта. Какво ни кара да се обърнем към СМИ? Потребностите на младия човек, каращи го да се обърне към СМИ – това са потребността от информационна връзка със заобикалящия го свят и съответно в необходимостта от постоянен приток на нова информация, потребността за развлечения и в известен смисъл подобната й, но не съвсем съвпадаща с нея потребност да избягат от повседневните си дела и житейски проблеми. Потребността за постоянен приток на нова информация и връзка с различните средства за масова комуникация е необходима на човека за реализация на следните цели:

• Ориентация в съвременните условия и социалната среда
• Социализиране в обществената среда

Усвояването на ценности от индивида, норми, образци на поведение присъщи на дадено общество способстват за развитието на общия кръгозор, и по същество заменят процеса на систематичекото обучение и получаването на общо образование, повишаващо интелектуалното ниво на личността като цяло – решаването на повседневни практически проблеми, от сорта къде да купим нещо необходимо, къде да заминем на почивка, как да поправим колата и т.н. повишават професионалното ниво за сметка на специализираните периодични издания и други средства на масовата комуникация.

Какъв е характера на влиянието оказвано от СМИ?

Положително:

Говорейки за влиянието трябва на първо място да отбележим, тяхната информационна и просветителска роля, благодарение на които ние не само разширяваме пространството от стените на нашата стая до тези на планетата, но в последно време набира сила тенденцията за превръщане на СМИ в сфера на личностна самореализация. Развитието на електронните системи поражда съвсем нов вид комуникации и самореализация – участие на човека във взаимодействие с определени интересуващи го по една или друга причина партньори, което му позволява да намери единомишленици и да се покаже в общуването си с тях.

Негативно:

Широко известните данни за наситеността на средствата за масова информация с актове на насилие, жестокост и агресия. Криминалната хроника заема едно от водещите места в тематиката на съвремената телевизия. В процентно съотношение отделеното й ефирно време е на второ място след рекламата. Безкрайното показване на трупове, престрелки, ограбвания и т.н. вече престава да ни се струва нещо извънредно и се възприема просто като зрелище. Зависимостта се развива до толкова, че нанася съществен ущърб даже на физическото здраве, обездвижване, напълняване и др. СМИ формират слушателя, зрителя или потребителя(днес например даже речника на децата и юношите се формира като речник на потребителя). Днес е достатъчно очевидно, че езика изпълнява своята функция толкова по-добре, колкото по-добра е неговата реализация в средствата за масова информация. “Да възпитаваш уважение към езика означава медиите да спазват висок безкомпромисен стандарт за качеството на продукцията – било в писмен или устен вид. Съдържанието на новини, филмовият превод, преките репортажи трябва да се осъществяват на безупречен книжовен език.“[17] Не случайно СМИ се наричат – четвъртата власт[18] – терминът за пръв път е употребен от Томас Карлайл. СМИ не са четвърта, а дори първа власт, защото влиянието и в предпочитанията на милиони хора е значително, във всеки случай не по-малко от семейството, училището и другите обществени институти. Това влияние би било плодотворно при една силна езикова политика. Дейността на СМИ оказва изключително голямо влияние върху живота на обществото като цяло, върху неговия социално-психологически и нравствен облик, на всеки член на това общество, защото всяка нова информация идваща от СМИ, по съответстващ начин създава стереотипи и носи в себе си многократно повтаряеми политически ориентации и насаждане на определени ценности, които се кодират в човешкото подсъзнание. От гледна точка на реализация на функциите на СМИ –развиваща, възпитаваща и развлекателна – преобладава последната. Така например от телевизионните предавания, чиято гледаемост според изследователите заема 2/3 от отделеното време на учениците от горните класове, предпочитанията са към американските екшъни и сапунените сериали, концертите на естрадните звезди, а също така демонстрираните по музикалните канали, видеоклипове на поп и рок изпълнители. Контактите с радиото са ограничени изключително до нецеленасоченото слушане на маркетингови (брендови, модерни, популярно-развлекателни) FM-станции, звучащи като постоянен фон към ежедневието, в които новинарските издания и рекламата са смесени с поп-музиката. Влизането в интернет най-често е свързано с посещението на определени чатове(сайтове и програми за размяна на писмени, звукови и визуални съобщения), преглед на порнографски сайтове, по-рядко с търсене на информация или сваляне на готови научни разработки, като реферати, статии, курсови и дипломни работи. При това интереса към художествената литература при учениците от средното училище катастрофално намалява.

Днес, в наши дни завършва съществуването на един тип хора, и започват да се създават условия за формирането на съвсем друг тип хора, с друга психика и телосложение, духовност и система на естетични ценности. На днешната младеж, на която и предстои да живее в тази епоха на нови технологии, – това не са само потребители, правещи избор между предметите за потребление, но и участници в политическия, социалния и културен живот на обществото. Ще стане ли той активен субект на културата – зависи от много допълнителни условия:

• Готовността на младия човек за взаимодействие със СМИ;
• Включването на СМИ в неговата реална жизнена дейност;
• Влиянието на семейството

И накрая можем да обобщим, че средствата за масова комуникация носят в себе си възможности, както и блага във вид на връзка със световните ценности, но и злини, като карат хората да се затворят в себе си и явно да намалят социалните си контакти. Ролята на СМИ може да бъде сведена до проста манипулация, ако личността не е готова за критична оценка на поднесената й информация.

Човешката ценностна система в научните среди според изследванията на водещите учени в областта

Човешката ценностна система според проф. Алфред Адлер[19], австрийски психолог и психиатър, един от предшествениците на неофройдизма, създател на системата за индивидуална психология живял (1870-1937).

Концепцията на индивидуалната теория за личността, която за разлика от Фройд, който акцентира на безсъзнателното и сексуалноста, като детерминанти в човешкото поведение, Адлер въвежда социалния фактор: според него характера на човек се формира според неговия «стил на живот», т.е. формираната в детството система от целенасочени стремежи, в която се реализира потребността за превъзходство, самоутвърждаването, като компенсация. Адлер пръв въвежда термина: «комплекс за малоценност».

Основните ключови принципи в системата на Адлер могат да бъдат разделени на:

• Чуство за малоценност и компенсация
• Стремеж към превъзходство
• Стил на живот
• Социален интерес
• Творческото Аз
• Ред на раждане
• Фикционен финализъм

Стилът на живот и комплекса за малоценност при Адлер, като цяло приема структурния модел на психиката, разработена от Фройд, заменяйки крайно абстрактните движещи сили на личността Ероса и Тонатоса с по-конкретни. Той

предлага теорията, че човешкия живот се определя от борбата между двете основни потребности:

• Потребността от власт и превъзходство
• Потребността от привързаност и принадлежност към определена социална група

Централно в концепцията на Адлер става понятието за «компенсация».Малкото дете преживява своята непълноценност, в сравнението си с по-големите(от тук е и термина «комплекс за малоценност»). Стремежа да се преодолее комплекса за малоценност стартира процеса на човешко развитие. Според него, именно стремежа към свърхкомпенсация, възникващ, като отговор на ярко изразен дефект, водят до големи успехи(привеждайки примера за момчето, което всички дразнят заради неговото слабо телосложение, който в последствие става знаменит спортист). Адлер се придържа към мнението, че нормалния човек е способен да достигне баланса между стремежа към превъзходство и стремежа към социална привързаност. По този начин, човек се старае да достигне първо място, но в тези области, които са полезни за обществото. Именно Адлер въвежда понятието «стил на живот». Жизнения стил – е уникален способ, който индивида преодолява, чрез своя комплекс за малоценност.[20]

Ценностната система според акад. Борис Сергеевич Ерасов[21], който е

специалист в областта на социалната философия и културология, професор доктор на философските науки. В своите разработки Ерасов обосновава самостоятелня концепция на методологическия категориален статус в социалната културология, като философска дисциплина, разкриваща съдържанието на системата от културни ценности и норми, присъщи на дадено общество като цяло и неговите отделни социални слоеве и групи. Анализирайки съотношението между отделните структурни компоненти на културата и нейната динамика, откриващи принципите на разбиране както собствените, така и чуждите култури в процеса на тяхното взаимодействие Ерасов разработва теорията на цивилизациите, като исторически философска парадигма, разкриваща многообразието на формите и принципите на социалното и духовно битие, обясняващо съществените страни на социокултурното устройство на многомащабните общества:

• Съотношението между материалното и духовното
• Ролята на духовните фактори в обществото
• Съотношението на обществото с религията и държавата
• Макрозакономерностите на социалната регулация
• Принципите на динамиката и взаимодействието на основните цивилизационни региони в света

Ерасов внася съществен принос във философското осмисляне на обществото, неговите цивилизационни особености, спецификата на духа, живота, природата нейните социалнокултурни трансформации като инверсивни колебания.

Последните разработки на Ерасов са свързани със социално-философското осмисляне на глобалните проблеми на съвременността. Той подчертава структурния характер и противоречивата същност на глобализацията, пораждаща наред с разпространяването на човешки ценности, деструктивни тенденции по отношение на самобитните култури, тяхното съпротивление, изразено в ръст на фундаментализъм и национализъм, а също така хаос и криминализиране, като продукт за разрушаване на цивилизацията.

Разкривайки същностните особености на характеристиките на понятието «ценности», учените проследяват неговата връзка с такова понятие, като «оценка». Учените смятат, че в процеса на установяване значимостта на предметите, явленията и т.н. на обкръжаващата ни действителност, човек подлага самата ценност на оценка, т.е. осъзнава степента на съответствие на предмета на първо място, към своите потребности, а също така преценява и възможността за удовлетворяване на тези потребности в конкретна ситуация. Тази оценка може да се мени в съответствие с измененията, които протичат в сферата на човешките потребности. Изхождайки от това е възможна и преоценка на ценностите от човека в процеса на преценяване на тяхната истинност. В резултат на многократни, многоразови оценки се образуват норми и принципи на жизнена дейност на дадена социална група или даже на цялото общество. Оценката и ценносите, като две категории приемат изражение в практическото взаимодействие на обекта и субекта, обуславяйки и определяйки взаимно един друг. В тяхното взаимодействие се ражда оценъчното съждение в качествената постановка на ценностите. Приобщавайки се към културно-историческото наследство, културно-историческия опит, човек може да намери вече готова, исторически създадена ценностна система и след като я оцени да я приеме за даденост! Обаче в процеса на активна жизнена дейност винаги протича процес на преосмисляне и трансформация от обективната човешка дейност в реалната. Можем да направим извод, че ценностите и ценностните ориентации на личността служат, като специфичен филтър, през който минават само тези оценки, които са близки към самия субект.

Необходимо е да се отбележи, че понятието «ценности» е тясно свързано с понятието «ценностни ориентации». При това под ценностни ориентации се разбира перспективното отражение в психиката и съзнанието на човека на социалните потребности от развитието на обществените отношения на даден етап. Именно ценностните ориентации, които са представени в съзнанието на човека, като идеали, цели, интереси, потребности и убеждения намират въплъщение в постъпките, определят избирателността в отношенията на човека към материалните и духовни ценности и характеризират жизнената позиция на личността и нейното поведение.

От гореизложеното според проф.д-р Николай Иванович Козлов[22], ректор на Университета по практическа психологя можем да направим следните изводи:

• Личния живот и взаимоотношения
• Бизнес, работа, образование
• личностно развитие

Това са основните и ако бъдат раздробени на съставни части бихме получили значително по-голям списък,

Не случайно проблема за духовното възпитание, нравствеността, ценностните ориентири на всеки човек се явяват един от основните проблеми на съвремието, което намира отражение в основополагащите държавни документи, касаещи сферите на образование. Един от приоритетите в орбазованието е въпроса за общочовешките ценности. И тук е проблема за търсене на път, средства, способи за връщане към абсолютните ценности, «сократовското триединство- Истина, Доброта и Красота», ценностите на живота, които отразяват достиженията на целия човешки род са негово вековно културно наследство. Решаването на тези проблеми е предоставен на целия спектър от науки за човека.

 Резултатите от налагането на определен модел на възпитание и преподаване в средните училища и историята, като фактор в този процес.

Анализ на ценностите, които учениците от средното училище имат за свои и към чието постигане се стремят.

По настоящем проблема с избор на професия, професионалното самоопределение и самореализация придобиват нов смисъл. Все по-често става въпрос  не за избор на професия, а за избор на образа на живот, за изграждането на кариера. Професионалното самоопределяне в днешните пазарни условия не е насочено към реализация на своите възможности в рамките на една професия, а по-скоро към избор на път в живота. Един от най-важните аспекти на професионалното самоопределение, личностното развитие, а също така и самореализацията е съзнателното планиране на кариерата, което започва в ранно-юношеска възраст(15-17 гдини). Решаваща роля в този процес играят диспозициите на високо ниво, включващи в себе си система от личностни ценности, определящи професионалната насоченост и стремеж към определен жизнен образец:

• Ценностни ориентации
• Ориентации за смисъла на живот
• Професионални ориентации
• Кариерни ориентации

Безусловно важен етап в избора на професия е периода след 9-ти клас, когато пред юношите и девойките се предоставят възможностите или да зъвършат училище или да продължат да следват. В моето изследване аз реших да включа и да сравня ценностите на учениците от средното училище.

Целта на изследването е определяне на ценностите и ценностните ориентации на учениците от горните класове – в какво виждат смисъла на живота и какво е тяхното отношение към историята, като предмет и наука. Метода на изследване е анкетна карта – попълнена от 10 ученици от различни средни училища и професионални гимназии (приложение №1).

Статистическия анализ показва, че учениците притежават голяма увереност в собствените способности да поставят пред себе си цели, да избират задачи от наличните и да постигат високи резултати. За съжаление има и една част чието процентно съотношение не е голямо(10-15%), които нямат понятие, заинтересованост и не виждат потребност в средното и последващо образование.

В извършеното изследване, като процентно съотношение децата се разделиха 50% / 50% в проява на творческа мисъл по отношение на определянето какво е ценност. Половината използваха предложения им от анкетата вариант(фиг №1), а другата половина посочиха свои разбирания за ценности(фиг №2)

• фиг №1 – тъй като всички анкетирани имаха право да избират по няколко от определенията общия процентен сбор не е 100.

Учениците дали свои предложения за това какво е ценност са написали следните определения:

• фиг №2 – измежду 50% от децата проявили творчески подход и попълнили свои схващания за ценности ние виждаме, че голяма част от тях се припокрива на 100% с определенията на водещите учени в областта Рокич, Адлер и Ерасов, а други смислено се доближават до научните определения. Всичко това е без учениците да са изучавали специално що е ценност и ценностни ориентации. Това ще рече, че децата сами са стигнали до подобен извод благодарение на проведената с тях работа в училище.

При поставяне на въпроса, кои са “основните човешки ценности“ отново се наблюдава разделение 50 / 50 в начина на определение, като половината ползват предложени модели, а другата част посочват и свои такива: фиг №3 и №4

• фиг №3 – тук много ярко е откроено, че основните ценности според учениците като цяло са: здравето, семейството и приятелите, но все пак семейството и семейната среда е на първо място.

• фит №4 – отново сред децата проявили собствен подход и представили свои съждения забелязваме все пак припокриване с основните ценности посочени от другите и това са именно здравето, семейството и приятелите, като тук акцента е на здравето.

В анкетата беше предложено на учениците да степенуват пет от основните човешки ценности във низходящ ред, което дава възможност все пак да придобием още по-точна картинка за тяхната ценностна система: фиг № 5

                                 Здраве

                              Семейство

                              Приятели

                                 Любов

                                 Работа

• Фиг №5 – И на края при степенуването все пак здравето според учениците е на първо място, и неизменно след това са семейството и приятелите

След като вече можем да изложим на база анкетата, какво учениците считат за ценност и как степенуват тези свои ценности, и понеже основната цел е да видим, какво е отношението на учениците към историята, като предмет, защото ние търсим какво, като ценност тя формира у тях в следващия въпрос, който е: “Според вас историята, кото предмет приложима ли е в бъдещия ви живот, има ли според вас някаква практическа полза от нея или по-скоро не?“ (фиг №6)

• Фиг №6 – Успокояващ е факта, че само 20% от учениците смятат, че историята няма за какво да им послужи в реалния живот. Неприятно е и това, че половината от децата смятат историята за нещо, което е по-скоро научна теория, но все пак 40% смятат, че тя е неразделна част от живота. Следователно часовете по история в училище са успяли да постигнат значително въздействие върху учениците, щом 40% от тях я имат за нещо неразделно от техния живот. Днес, когато сме свидетели на прогресивно “оглупяване“ на учениците, което като статистика беше изнесено от МОН според резултатите от матурите тази година, ние можем да приемем 40% за един много добър резултат.

Интересно е да се обърне внимание на това, какво учениците смятат за ценности на българската култура. Тук най-много се набляга на българската писменост, като не липсват и други формулировки от сорта на “грамотност“, културно наследство, история и т.н.

За учениците едни от най-запомнящите се дати и събития от историята(като в анкетата нарочно не бе определен етап и чия история) са създаването на българската държава, обесването на Васил Левски и покръстването(т. 6 от анкетното проучване).

Като цяло децата се смятат за способни да контролират своя живот и свободно да взимат решения и да ги прилагат в реалния живот. Също така учениците от горните класове имат за себе си представа, като за силна личност, обладаваща с достатъчна свобода на избор за построяването на своя живот в съответствие със своите задачи и цели. Статистическия анализ показва че учениците от средното училище се стремят към познанието на новото за тях в света и природата, а също и човека, за тях важна ценност е високият социален статус и управлението на хора, а също така те ценят социалната активност за достигане на позитивни изменения в обществото.

По този начин моето изследване показва, че в 15 годишна възраст девойките и юношите вече правят избор, който започва да оказва сериозно влияние на тяхната ценностно-смислена сфера. Смислено-жизнените ориентации на учениците от горните класова също така показват увереност в собствените им способности, да поставят задачи пред себе си и да постигат високи резултати. По мое мнение, а и на много други хора занимаващи се непосредствено в сферата на педагогиката, като наука и преподавателската дейност, като цяло децата от горните класове са силно ангажирани с абсолютно ненужните матури и губят много време и ресурс(време и финанси) за подготовка за тях вместо да обърнат повече внимание в края на средното училище върху учебния материал[23].

Ценностите на учителя от своя страна влияят на ценностите на учениците. Ако ценностната ориентация на учителя не съвпада с интересите на учениците то тези противоречия могат да станат причина за неразбирателство и да доведат до конфликт.

В малкото психопедагогически изследвания, посветени на изучаването на личността на учителя, вниманието на автора е обърнато като цяло върху професионалните ценностни ориентации. В същото време въпросите за изследването на дълбочината на структурата на личността на учителя, чиято основа е присъщата на всеки човек система от фундаментални, смислообразуващи жизнени ценности, остава слабо изучена.

Най-висок ранг при учениците имат ценностите свързани с помощта и милосърдието по отношение към другите хора

• Алтруистическите и социални ценности заемат първо място в йерархията на учениците
• Естетическите ценности – стремежа към красивото е на второ място
• Любовта, като елемент на духовността.
• Стремежа към материално благополучие стои горе-долу в средата на йерархията или малко над нея.
• Ценностите свързани със социалната активност свързани с постигане на позитивни изменения в обществото. За съжаление това е трайна констатация и изводите от този факт говорят за пасивна гражданска позиция, равнодушие към обществената проблематика и избягването на трудностите.
• Стремежа към почивка и развлечения, което вероятно се обяснява с дефицита на време за това.
• Откритост и готовност за нови знания и опит, което може да се обясни с голямата гъвкавост на учениците и липсата на твърди принципи и стереотипи, както и базово доверие.
• Желание да общуват, тази ценност е отражение на възрастовите потребности и задачи за развитие в юношеската възраст.
• Един от най-слабо застъпените стремежи е проявата на загриженост по отношение на личното здраве.

Съответно изследването показва високия алтруистичен ранг в приоритетите на учениците, естетическите и нравствени ценности, а също така ценностите за социално признание и материално благополучие. Нисък ранг в ценностната система на учениците заема социалната активност и управлението. Също така ценностното отношение към здравето, почивката и общуването. Преди всичко това се дължи на възрастовите особености и потребности. Вниманието и търпимостта, уважението към другия, неговите ценности са гаранция за хармонизиране на отношенията мужду учениците и преподавателя. За съжаление в преобладаващата си част учениците не виждат реално приложение на това, което им се преподава в часовете по история. За тях това е една дисциплина с чисто научноизследователски характер, чието приложение в реалния живот е твърде химерно, а това говори за начина и компетенцията на преподаването на предмета, както и самите преподаватели.

Различията между субекта и обекта на философските понятия за ценности, ценностни ориентации и оценка.

Субект и обект, или какво е общото цяло между предмета на философията и това, че самата тя в крайна сметка се стреми към това, което ние наричаме с моловажната, но почти незаменима дума «мироглед», едва ли някой би оспорил освен науката. Тоест науката поставяща пред себе си по-широки познавателни цели и задачи може да бъде наречена философия. Това всъщност е единствения способ да я разграничим от специалните науки. Именно в това отношение понятието за философия е неизменно. Този който размишлява за света се противопоставя на него. «Аз и света», – казваме ние, разбирайки в този случай под думата свят не цялото мироздание, а само една негова част макар и несравнимо огромна. Освен това под свят можем да подразбираме и света като цяло и всичко заобикалящо ни – т.е. и себе си и света в тесен смисъл, и философията има в предвид именно това по-широко понятие за света. Световния проблем се крие именно в отношението на личността към «света» – субекта към обекта. В този случай задачата на философията е да покаже по какъв начин субекта и обекта се обединяват в едно цяло понятие за света – така нареченото «мирозрение» трябва да даде отговор на този въпрос, то трябва да ни покаже мястото заемано от нас в света като цяло.

По този начин поставен проблема предполага две решения:

Можем да направим опит да разберем света като цяло изхождайки от обекта – т.е. да достигнем единство посредством въвличането на субекта в света на обекта или обратно;

Можем основавайки се на субекта да търсим обекти във всеобхватния световен субект.

Така възникват две противоположни мирозрения, които можем да означим, като безцветни, но в дадената връзка с достатъчно определените термини обективиращи и субективиращи философии и повечето философски спорове и проблеми, постоянно възникващи наново, би могло до известна степен да сведем към едно понятие и по този начин противоречието на обективизма и субективизма да бъдат сведени до последно основание за спор.

Към обективното мирозрение обикновено са склонни тези, които са ориентирани към някаква специална наука. Например, че телата са ни познати само в качеството си на обекти, което само по себе си вече е разбираемо. Не по различно стои въпроса с душевния живот, като ни показва съвременната психология, която няма повече работа с душата, а само с психическите процеси. Желаейки тези процеси научно да ги опишем и обясним ние сме длъжни да ги обективираме подобно на всяка друга действителност. Но освен физическата и психическа действителности ние не познаваме никаква друга действителност. На това различие мужду двата рода действителности съответства и противоречието между обекта и субекта, а това от своя страна решава по всяка вероятност проблема за света, като цяло. Това което се отнася към отделните части, се отнася и към цялото, което е съставено от частите. Още по-ясно става, ако си спомним, че главната задача на нашето знание е да даде причинно обяснение на явленията. Това съображение ни води към следващото сциологически обосновано обективиращо мирозрение. Това, което не се поддава на включването в този ред, се изключва автоматично от науката. Единственото научно понятие за света по този начин не е нещо друго, а понятието за причинно следствените връзки между обектите.Субектите също са част от тази причинно следствена връзка, т.е. са също такива обекти, както и останалото битие. От тази гледна точка всеки протест срещу такъв обективизъм е основан на произволно свиване на понятието за обекта. Обективната философия, разбира се няма нищо общо с материализма. Тя напълно признава психическия живот в цялото му многообразие. Тя настоява, че всички части на този психически живот, също както и това цяло, което наричаме «душа», също е подчинено на закона на причинността, т.е. могат и са длъжни да бъдат включени в обективната действителност. Относно религията, то обективизма изключва само Бога, като субект съществуващ заедно и до света на обектите, като втора действителност. Обаче ако търсим Бог в самата действителност, в природата или историята, то обективизма няма никакви противоречия с това. И нима само такъв Бог, с който ние всички живеем, работим и съществуваме е достоен за името Бог! Именно поради това обективизма е единственото наистина научно и обективно мирозрение, но в същото време и единствен път към удовлетворение на правилно разбраните от нас субективни питания за душата.

По този начин ние виждаме, че нито обективизма, нито субективизма в разглежданите форми не са в състояние да решат проблема с мирозрението. Предлаганото от тях понятие за света е прекалено тясно. И двата подхода не излизат от рамките на битието, но колкото и широко да не се опитваме да мислим, битието все пак е част от света. Освен битието съществуват и ценностите, чиято значимост ние бихме искали да разберем. Съвкупността от битието и ценностите взети заедно са това което заслужава да се тълкува като свят, при все това трябва да отбележим, че ценностите противопоставени от нас на действителното битие не се явяват като части от него. За да разберем това трябва да разгледаме какво е отношението на ценностите към действителното битие, разпадащо се както вече знаем на свят на обекти и субекти. Ние трябва рязко да разграничим понятието за ценности и понятието за психически акт оценяващ субекта, както впрочем, всяка оценка и всяка воля също така, като понятието за ценности и понятието за обекти в които се разкриват ценностите – т.е. благата. Наистина ние винаги свързваме ценностите с оценките, но именно ги свързваме, и точно за това не трябва да ги отъждествяваме с действителните реални оценки. Като такава ценността се отнася към съвсем друга сфера понятия, за разлика от действителната оценка и поради това представлява съвършено различен проблем. Когато става въпрос за акт на оценка, то можем винаги да попитаме; съществува ли той или не. Но така поставен на въпроса съвсем не засяга ценностния проблем. За ценностите, като ценност въпроса за съществуването им е лишен от всякакъв смисъл. Проблема на ценностите е проблем на значимостта на ценностите, и този въпрос в никакъв случай не съвпада с въпроса за съществуването на акта на оценка. Да опитаме да си го изясним чрез теоретическите ценности – т.е. научните истини. Всеки би се съгласил с това че въпроса за значимост на теоретическите ценности на дадено научно положение или както обикновено се твърди, въпроса за истинността на това положение, съществено се разминава от въпроса за фактическото признание на това значение или иначе казано – от въпроса за факта на действителната оценка на теоретичната ценност. Факта, че дадена ценност действително се оценява от всички хора във всички времена, даже от всички оценяващи същества, съвсем не гарантира нейната значимост, като ценност въобще. Ценността може да означаава значимост даже при отсъствие на акта на оценяване, определящ едно или друго отношение спрямо нея. В този смисъл например имат значение всички все още не открити от науката истини. Но даже ако значимостта на всички ценности се обвърже с акта на оценяване, то от това не би следвало, че понятията на оценка и ценност трябва да имат резки различия, също така и понятията за ценност и блага.

И така благата и оценките не са същността на ценностите, те представляват съединението на ценностите с действителността. Самите ценности по този начин не се отнасят нито към областта на обектите нито към областта на субектите. Те образуват съвършено самостоятелно царство, извън териториите на обекта и субекта. Ако следователно света се състои от действителности и ценности, то в противоречията между тези две царства е заключена световната проблематика. Това противоречие е значително по широко от противоречието между обекта и субекта. Субектите заедно с обектите образуват една част от света – действителността. На тях им противостои друга такава част – ценностите. Световния проблем е проблема на взаимоотношенията между тези две части и тяхното възможно единение. Мисълта, че философските проблеми са същността на ценностния проблем, и по-рано често са изказвани, от времето на последното възраждане на философския интерес тя получава все повече и по-голямо признание. До колкото обаче тези изследвания говорят за оценката, т.е. за действителния субект и неговите субективни оценки, те както вече знаем не засягат собствено философския проблем. Философията на оценката не е философия на ценностите, даже и тогава, когато се нарича такава. В най-добрия случай философията между другото засяга и проблема на ценностите, но без да прокарва рязка граница между тези проблеми и проблемите на действителността, и по този начин се лишава от възможността ясно да постави и осъзнае философския проблем. В частност, като невъзможен ни се представя опита да изведем от общата природа на оценяващия субект материалното многообразие на ценностите, а между другото знанието на цялото многообразие на ценностното съдържание, което е особено важно за философията, до колкото само върху основата на това знание ние можем за си изработим мироглед и да изтълкуваме смисъла на живота. Ако при това в качеството си на изходна точка, вземем оценъчния акт, то естествено ще бъдем длъжни да се отдалечим от единичния, индивидуалния субект и цялата му пълнота на личностни квалификации и в противен случай ние няма да излезем от рамките на личното, индивидуалното и никога няма да можем да достигнем общото мироздание. В такъв случай би ни се наложило да създадем общо понятие оценящо субекта. Но такъв субект с неговите обобщени волеви действия и цели би бил прекалено беден и отнесен, а също така не в състояние да разреши проблемите на ценностното съдържание и поради това и изучаването на такъв субект би следвало да се окаже безплодно за теорията на ценностите. Борбата против субективизма е до толкова правилна, колкото е насочена против възможността да обосновем мирогледа, като понятие така или иначе на обобщения субект и неговата воля. Всяка философия на ценностите опитваща се да даде такова обяснение, не е в състояние да преодолее лошия субективизъм,- изразявайки се с думите на Хегел. Макар философията да няма работа с обектите, тя все пак се нуждае от обективния принцип и нито понятието на оценяващия субект, нито понятието на субекта въобще не могат да й дадат такъв принцип.

Мисълта, че и религиите се отнасят към историческата култура би ни помогнала да се убедим, че отъждествявайки понятието ценности с понятието култура на ценностите ние в никакъв случай не го стесняваме. Религията според своята същност излиза от рамките на всяка култура и история, и философията също така винаги ще се стреми към свърх историческото и трансцедентното. И все пак подобно на религията, въплъщаваща винаги земния живот, философията също така неизбежно се приближава към историческото и иманентното, като към единствено достъпния им материал, който й открива собствените проблеми. Само през историческото минава пътя към свърх историческото. Само анализирайки историческия материал, философията може да погледне към света на ценностите.

Само след изпълнението на тази предварителна работа, философията ще може да премине към по нататъчната си главна работа: разграничаването на различни видове ценности един срещу друг, проникването на съществените особености на всеки един от тях към определението на взаимното отношение по между им и най-накрая към строежа на система от ценности, тъй като именно такава задача като неизбежна незавършеност на историческия материал, лежащ в основата на философското изследване изобщо е изпълнима. Така възниква понятието за чистата теория на ценности, които ние можем да противопоставим на понятието на частните науки за действителността, като понятието за чистата теория на битието. Не субективиращия анализ на оценки, а само такава ориентация на виликите сили на историята и заедно с тях на своята систематика, преодоляваща историзма теория на ценностите в състояние на окончателно освобождаване от лошия субективизъм, който така лесно се спогажда с философията на ценностите и прочее основание за разработката на световната проблематика. Жизнения опит, който ни е нужен за изработване на мироглед е опита в историческия живот. Проблема за света е предшестван от проблема за ценностите, по-точно проблема на културата, а този проблем предшества проблема на историята. Философията разбира се не се разтваря в историята. Напротив тя трябва със своята систематика да унищожи всичко чисто историческо. Но и към историята се отнася същото, което важи и за природата: само подчинявайки й се, можем да я победим. Само с помощта на историята отделната личност излиза извън пределите й.

Методиката на преподаване на история, като инструмент за формиране и насочване на индивида към едни или други ценностни системи

Историята е учителка на живота… С необходимост от възпитателна съставна част от предмета «история», можем да се съгласим или да спорим, но е факт това, че през цялото време на развитие на историческото образование в България, реализацията на възпитателния потенциал се явява една от целите в миналото – «ученика да уважава своя народ и народност, своята стара и нова история и всички прояви на своя народ»[24].

Възпитателните функции са изпълнявали хуманитарните науки от момента на тяхната поява в учебните планове на образователните учреждения в ХІХв. Най-важните възпитателно-идеологически задачи винаги са поставяни пред учебния курс по история в периода на социализма, т.к. днешното българско общество е лишено от идеология, която да следва. В периода след социализма започват да се появяват разнообразни подходи към разбирането за възпитателната роля на историческото образование: от неговото отрицание до приоритетното значение в историческото и обществено(социално-хуманитарно) образование. При това възпитателния компонент на историческото и обществено образование бяха представени в нормативните документи от края на ХХ – началото на ХХІ в.

Анализа на съдържанието изискван от личностните резултати на обучение показва, че тяхното ядро е система от общочовешки и национални ценности , сред които най-ярко са обозначени:

• Човек
• Култура
• Красота
• Традиция
• Живот
• Здраве
• Природа
• Отечество
• Дълг
• Отговорност
• Семейство
• Познание
• Труд
• Наука
• Толерантност(единствения чуждоезичен термин с неясно съдържание)
• Диалог
• Мир
• Закон
• Творчество
• Демократични ценности

Потенциала на различните училищни дисциплини в реализацията на изискванията към личностните резултати на обучението не е еднакъв. Това на първо място се определя от съдържателната специфика на предмета. Особеното в курса по история е свързано с това, че неговото предметно съдържание позволява да бъде обхванат практически целия спектър ценности обозначен в стандарта. Възпитателния потенциал на училищното историческо образование се опира на многовековен опит на човечеството. Радостта от трудовите, военни победи, скръбта от пораженията, научните, културните, личностните достижения на хората, отговорността, дълга, значението на морала, знанията и много други могат да бъдат неизчерпаем източник за конкретни примери и разсъждения в обучението по история. Осмислянето на ценностната картина на съвременния свят определя потенциала на хуманитарното образование. По своята същност хуманитарното образование, като цяло се явява смислено образование. Познанието на хуманитарния предмет предопределя формирането в съзнанието на ученика определена ценностна система от координати, обезпечаваща възможност за взаимодействие в социума. В този план можем да говорим за това, че извън възпитанието хуманитарното образование е невъзможно, всякакви изучавани явления, събития в тази или друга сметка остават когнитивна и емоционална следа в личностната сфера на детето. Заради това личностните изисквания към резултатите от обучението в определен смисъл се явяват предметни към историята.

Въпреки факта, че през последното десетилетие в областта на хуманитарното образование е натрупан определен опит за внасяне на ценностен компонент в неговото съдържание, реализацията на възпитателните цели на урока представлява значителна сложност за учителя. Анализа на училищните уроци по история, обществознание, учебно-методологическите пособия на учениците позволява да се говори за това, че в болшинството случаи реализацията на ценностите, като съставна част на образованието се осъществява прекалено безсистемно, със значителна доза липса на конкретика, без да се прави сметка за психологическия аспект на възпитанието и липсата на конкретика в нормативната уредба. Протеста на професионалните историци предизвиква на моменти липса на коректност във «възпитателните» задачи(игнорира се материала, ценностите на историческите епохи, прилагане на съвременни мерки към събитията в миналото), нееднозначност в използваните методи и разнобой в представянето на историческата фактология от лидерите в съвременната българска историческа наука.

Така например човешките права са едни от най-ярко застъпените цености, които чрез учебния материал можем да предадем на децата в училище. Достатъчно е да вземем учебника за 8 клас[25] там за работа с учениците е предложено да се разгледа темата с правата на жената. В публикацията на мадам дьо Гуж от 1791г. “Декларация за правата на жената и гражданката“ – където тя казва,-“щом жената може да се качва на ешафода, тя може да се качва и на трибуната“. Ние добре знаем, че днес темата за правата на жените, които някои организации защитават(MeToo, FEMEN[26]и др.) е особено популярна, макар и доста критично да се отнасят към нея и платформите й обществото и жените като цяло. Темата за равноправието между половете получава сериозен тласък именно от САЩ където женските движения стават особено активни през 19в и от където води началото си международния женски ден 8 март.

В учебника е предложен паралел за сравнение на това как се спазват човешките права днес 200 години след тяхното официално формулиране в документ. И това е начина да провокираме у учениците аналитично мислене и творчески подход за да преценят до къде е стигнало човечеството в тази насока. Едва ли друга учебна дисциплина освен историята би могла да прекара подобен паралел и да предизвика дебат, който да просветли умовете на юношите в областта на човешките права.

Дидактическия анализ на изискванията към личностните, образователни резултати показва, че в стандарта те се разкриват чрез различни личностни, ценностни новообразувания – личностни качества, компетенции, позиция, готовност и способност, ценностни отношения, култура, идентичност, съзнание, избор, мирозрение, чувства и даже чрез процеси – усвоение, усвояване, приемане, осъзнаване и др. Всичко това предопределя сложността в подбора на механизми и средства за тяхното формиране. Освен това следва да отбележим, че определена имплицитност в описанието на изискванията към личностните резултати на обучението определят липсата на конкретика в постановката и реализацията на възпитателните цели, което намира отражение и в образователните програми.[27]

Един от научно обоснованите и методически разработени модели за реализация на изискванията към личностните резултати в училищната практика е формирането на системни ценностни отношения. Ценностното отношение представлява личностно(ценностно) ново образование на децата. То отразява отношението на ученика към конкретната ценност, изразяващо се в разбирането му за нейната социална и личностна значимост, устойчиво положение, емоционално отношение към нея и съответстващата действителност. Проява на такава дейност в учебния процес могат да бъдат оценъчните съждения на ученика, рефлексия и при необходимост съответстваща корекция на собствените действия, построяването на временна перспектива на собствената си жизнена дейност. Структурно ценностното отношение може да бъде представено чрез следните компоненти:

• Образователен (знания за ценностите)
• Емоционален (положително емоционално отношение)
• Смислов(осъзнаване на личностния смисъл на ценностите)
• Действен (дейност)

Формирането на ценностните отношения – това е сложен и продължителен процес, който е свързан с постепенното формиране на всички образователни компоненти.

Работата по формиране на ценностни отношения трябва да носи системен, планируем характер и да бъде ориентирана към конкретен и прогнозируем резултат, в това число и междинен. Ценностните отношения могат да се формират в течение на целия период на обучение в училището. При това работата с всяко отделно ценностно отношение – това е продължителен във времето процес на въздействие върху личността на детето, изискващ не един, а много уроци. Много е въжно да определим приоритетния кръг на ценности за всеки клас, изхождайки от възрастовите особености на учениците и съдържанието на конкретния учебен курс, и на тази основа да проектираме дейността по формирането на тези или други ценностни отношения посредством отделянето на системи от опорни уроци.

Така например с уроците от близкото минало, по времето на социализма в българия се провокират чувства у учениците, които предизвикват различни усещания, на чиято база се формират определени ценностни ориентации.[28]

Интересно е че по това време в учебника по история(преди 1990г имаше само един учебник по даден предмет) широко дебатирания въпрос за “турското робство“ или “османско владичество“ още в същия учебник в урок №25 на стр. 108 е озаглавен: “Въстания против османското владичество“, което ще рече, че още тогава министерството и властта са се опитвали да тушират и загладят споровете около тази полемика и придобиването на негативен образ за югоизточния ни съсед Турската Република. Трябва и да се отбележи, че написването и одобрението на учебника е преди т.н. “възродителен процес“.

Практиката за формиране на ценностни отношения може да бъде разгледана на примера за използване на конкретни методически прийоми в обучението по история. При това е важно да отбележим установяването на междупредметни връзки в обучението. Така например ако говорим за обучението по история, формирането на образователен и емоционален компонент на ценностни отношения в голяма степен са съотносими с курса по история, който е наситен с живи примери и истории от миналото, способни да предизвикат ярки емоционални преживявания на ученика, да му покажат значението на познанието, отговорността, търпимостта, дълга, семейните ценности и прочее в историята на човечеството. Формирането на смислов и деен компонент на ценностните отношения в значителна степен се опира на курса по съвременна история, което се обуславя със спецификата на тези компоненти, ориентирани на боравенето с реалностите на съвременноста, т.к. самия ученик се явява субект и творец на тази съвременност.

Спецификата на предмета история, като вертикал на училищните хуманитарни дисциплини определят това, което именно историческото съдържание може да задава като набор от опорните ценности применими към всеки клас. Това обаче не изключва особеностите за съдържанието на другите дисциплини.

Така в качеството си на опорни, могат да бъдат отделени от останалите – следните ценности:

• VІІ клас – Мир, Живот, Отечество, Култура, Познание;
• VІІІ клас – Търпимост, Наука(познание), Човек, Живот, Отечество, Труд, Култура, Творчество;
• ІХ клас – Отечество, Природа, Труд, Култура, Човек, Наука, Творчество, Закон, Дълг, Диалог, Семейство, Свобода;
• Х-ХІ клас – Мир, Човек, Живот, Отечество, Семейство, Отговорност, Дълг, Толерантност, Диалог, Наука, Природа, Труд, Закон, Демократически ценности(Свобода, Човешки права, Демокрация и др.).

Средствата за формиране на ценностни отношения може да бъдат различни – техния избор се определя от целите и съдържанието на конкретния урок, структурата на ценностните отношения и етапността на неговото формиране, възрастта на учениците и техните индивидуални възможности, особеностите на подготовка и педагогическия стил на учителя.

Сред ефективните методически средства, можем да назовем учебните задачи, работата с документи, художествени и публицистични текстове, учителската реч, използването на аудио и видео материали в обучението, изобразителната нагледност, писането на есе, провеждането на дискусии, проектната дейност и др. в зависимост от формулирания компонент на ценностно отношение тези средства могат да бъдат ориентирани или на формирани на знания за ценностите или призвани да предизвикат емоционални преживявания свързани с разглежданата на урока ценност, или са длъжни да предизвикат у ученика разбирането за значимост на една или друга ценност за социума и за него лично. Или да поставят ученика в ситуация на избор, да му помогнем да го избере, да даде оценка на събитието, явлението, да провокираме модел на собствено поведение в една или друга ситуация.

Заключение:

Педагогическата професия се отнася към групата професии, чийто предмет е друг човек. Същността на педагогическата професия се състои във взаимодействието с хора, насочена е за подобряване, преобразуване и формиране на личностни качества на човека. Бъдейки свързана с човека, тази професия изисква специална нагласа и отговорност, както и чувство за дълг.

Бъдещото поколение не би могло да внесе своя принос в решаването на задачи засягащи националното развитие, ако същото няма съответното образование. За това под личностен потенциал на преподавателя в нашето време се подразбира такава система от ценности и поведенчески норми, която би могла да обезпечи развитието на науката, техниката, производството, изкуството и културата на нацията.

По настоящем приоритетни черти на преподавателя следва да са такива качества, като: творчество, инициативност, стремеж към съвършенство, родолюбие, всеотдайност и да е носител на традиционните български духовни и културни ценности. Съвременния преподавател е длъжен да има чувствителност към обществените настроения, гъвкавост и дипломатичност за да избяга от стереотипите. Той е длъжен да умее да формулира алтернативи, да бъде способен да оцени новите подходи и тенденции и да е готов към прилагането на иновации. С други думи преподавателят трябва да осъществява педагогическо творчество, да създава принципно нови методи, форми, концепции и т.н. – да се превърне в изследовател, творец и новатор.

Педагогическата професия предявява и ред изисквания към личността на педагога, а именно, той трябва да има устойчива социална и професионална позиция, която да се отразява в неговите отношения със заобикалящия го свят. В позицията на педагога се проявява неговата личност, характера и социална ориентация, типа гражданско поведение и дейност.

За да обобщим гореизложеното трябва да отбележим, че учител не е само професия, чиято цел е да транслира знания, а висока мисия за формиране на личности и утвърждаване на човека у човека.

В тази връзка целта на педагогическото образование и възпитание, може да бъде представена, като непрекъснато общо и професионално развитие на учителя от нов тип, който се характеризира с:

• Висока гражданска отговорност и социална активност
• Любов към децата, потребност и способност за всеотдайност към тях
• Оригинална интелигентност, иновационен стил, научно-педагогическо мислене, готовност за създаване на нови ценности и приемане на творчески решения
• Потребност към постоянно самоусъвършенстване и готовност за него
• Физическо, психическо здраве и професионална работоспособност.

Така лаконично бих характеризирал учителя от нов тип, чиято характеристика би могла да бъде конкретизирана до ниво на личностни характеристики.

Библиография:

1. Анализ на системата за осигуряване на качество на професионалното образование и обучение в България гр. София, 2011г.https://www.refernet.bg/media/cms_page_media/9/Analiz%20PPO%20full.pdf
2. к.и.н. Андрей Илич Фурсов “Провалившийся рай – какой будет Европа завтрашнего дня“https://www.youtube.com/watch?v=Xz6uIhqH420&t=264s
3. Алфред Адлер “ПОНЯТЬ ПРИРОДУ ЧЕЛОВЕКА“ https://www.litmir.me/br/?b=115324&p=1
4. Възпитание на децата, ИК «Здраве и щастие», 1998
5. д-р на историческите науки Вардан Багдасарян https://www.youtube.com/watch?v=dJ61WCYA7vA
6. Дубов И.Г. Эффекты идивидуально-специфического влияния личности педагога на учащихся / И.Г. Дубов // Вопросы психологии. – 2011. – № 5. – С.56-65.
7. Европейско политическо сътрудничество (рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението „Образование и обучение 2020“) Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) е форум, който дава възможност на държавите членки да си сътрудничат при създаването на добри практики и да се учат една от друга.http://www.europarl.europa.eu/doceo/document//E-8-2015-011315-ASW_BG.html
8. ЕрасовБорис Сергеевичhttps://cyberleninka.ru/article/v/sotsiokulturnye-i-geopoliticheskie-printsipy-evraziystva-vyzovy-novoy-epohi
9. Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) https://mon.bg/bg/100209
10. ЗАКОН за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 1.08.2016 г.
11. ЗАКОН за достъп до обществена информация Обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., в сила от 15.04.2016 г.
12. ЗАКОН за народната просвета Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., в сила от 16.10.2015 г.
13. ЗАКОН за предучилищното и училищното образование Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 18.07.2017 г.
14. “История и цивилизации“ С. 2017. издателска къща Анубис автори Х. Матанов, Д. Вачков, Б. Стоянов, К. Табакова, Е. Карабоева
15. “История и цивилизации“ С. 2018. издателска къща Анубис автори Х. Матанов, Б. Стоянов, Д. Вачков, Е. Карабоева, К. Табакова, Х. Мирчева, Й. Митев, И. Илиев, Г. Рангелов
16. “История за 9 клас на единните средни политехнически училища“С. 1984г. автори В. Гюзелев, Г. Георгиев, К. Косев
17. «Методика на обучениетопо история» С. 2006 доц. д-р Румяна Кушева
18. НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПОНАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ (2014-2020)http://nio.government.bg/wp-content/uploads/2018/07/action_plan_strategy_pedagogicheski_kadri_.pdf
19. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006 – 2015 г.)

https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=393

20. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ГРАМОТНОСТТА (2014 – 2020) ЧЕТЕНЕТО – КЛЮЧЪТ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ГРАМОТНОСТТА НА НАЦИЯТА

https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=5034

21. Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=9594
22. ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО ЦЕННОСТ ВНОВА ЕВРОПА http://www.zonaznanie.com/dokladi/DOKLAD_Петър%20Петров%20(1).pdf
23. Обучение истории и обществознанию: средства ценностно-коммуникативной направленности. Методическое пособие / Под ред. Л.П. Разбегаевой. Волгоград, 2010.
24. ПРИЛАГАНЕ НА ЦЕННОСТНИЯ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕТО НА ВЪЗПИТАТЕЛНИТЕ ЦЕЛИ В УЧИЛИЩЕ Валерия Лавчева https://journal.e-center.uni-sofia.bg/site/wp-content/uploads/downloads/2013/10/5V.Lavcheva_SUJER_2013_2_ED_final.pdf
25. Паниева К. О. У истоков концепции жизненного успеха как ценностной ориентации молодежи (некоторые идеи американской социологии и социальной психологии) // Знание. Понимание. Умение. 2013. № 4. С. 315–319.
26. Разбегаева Л.П., Мацкайлова О.А., Кириллов Д.В., Крутова И.В. и др. Ценностно-коммуникативный подход как основа гуманитаризации современного образования. Монография. М., 2010.
27. Смисълът на живота, ИК «Здраве и щастие», 1998
28. Списание Понеделник«Китайскиятсоциализъм в дилемата – глобалното и социалното» проф. ЗахариЗахариев С 2014
29. Учебната дисциплина „Педагогика” в контекста на съвременните изисквания за подготовка на учители В: Професионалната подготовка на студенти от педагогически специалности 2018. Михова, Маринела В. Търново, УИ „Св.св. Кирил и Методий,2018

Приложение:

1. Анкетно проучване направено в столичните училища сред ученици от 9 до 12 клас – целящо разкриване на ценностната ориентация на учащите се и тяхното отношение към предмета История.

АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Настоящото проучване е свързано с изработката на системен анализ за това какво е влиянието на ценностите и идеологията върху методиката на преподаване на историята в средните училища и какви ценности формират учениците – тяхната представа за обществото и обкръжаващата ги действителност.

Учебно заведение: _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Град: _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ клас: _ _ _ _ _ _ _

В анкетата е допустимо избирането на повече от един отговор или добавянето на свой, който не е посочен в нея, също така е допустимо да не се отговаря, ако анкетирания сметне това като правилно. Лични данни като имена, ЕГН, адреси и др. не се вписват за да може да бъде гарантирана анонимността и безопасността на анкетираните!

Моля за вашето абсолютно безпристрастно попълване на анкетата, не се старайте да разсъждавате като над кръстословица – попълвайте това което ви подсказва сърцето!

1. Какво е ценност?

• Смисъла на човешкия живот
• Човешки светини
• Духовен абсолютизъм
• Духовни опори
• Жизнени ориентации

Според мен ценност е:

• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

2. Основни човешки ценности:

• Здраве
• Творчество
• Семейство
• Приятели
• Благополучие
• Любов

Според мен човешки ценности са:

• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
• _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

3. Степенуване на ценностите:

• Работа
• Любов
• Приятели
• Семейство
• Здраве

Ако вашето понятие за ценности се разминава с горепосочените пет впишете

тази, която смятата за правилна.

4. Според вас историята, кото предмет приложима ли е в бъдещия ви живот има ли според вас някаква практическа полза от нея или по-скоро не?

• За мен историята е най-важния предмет
• За мен историята няма никакво значение не се интересувам от нея
• За мен историята няма практично приложение в живота
• За мен историята е неразделна част от живота
• За мен историята е чисто научна теория

5. Моля отговорете на следните въпроси:

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

                             ……………………………………………………………………………

6. Какво е историята за вас, какво помните от нея?

За мен историята е…..………………………………………………………………

Това което си спомням най-ярко като събития и дати са…….……………………

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………

7. Затрудни ли ви анкетата?

• Да:

Защото……..…………………………………………………………………………

• Не:

Защото……..…………………………………………………………………………

[1]Акад. Петър Иванов, дир. на демографския институт към БАНhttps://fakti.bg/mnenia/313760-balgaria-umira-v-bukvalnia-smisal

[2]https://www.academia.edu/11162644/Константин_Дмитриевич_Ушинский

[3]http://mirznanii.com/a/126314-5/sovremennoe-ponyatie-kultury-osnovnye-kontseptsii-kulturologii-5

[4]http://da.uni-vt.bg/u/365/pub/9041/pedagogy_07_16.pdf ХЕРБАРТ И НЕГОВИЯТ ПЪТ КЪМ ПЕСТАЛОЦИ И ПЕДАГОГИКАТА проф. дпн Албена Чавдарова

[5]https://studopedia.ru/12_75289_refleksivno-pertseptivnie-umeniya-uchitelya.html

[6] Каравелов, Л. Българските училища трябва да имат своя народна система, дух и направление. – Свобода, ІІ, бр. 32,22.І.1872 г. Цит. По: Л. Каравелов. Събр.съч. Т. 7, 1967, с. 369.

[7] ЗАКОН за предучилищното и училищното образование

Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., Раздел ІІ, Чл. 3. Ал. (1)

[8] ВЪЗГЛЕДИ ЗА НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) БАН. С. 2017.

[9] ЗАКОН за предучилищното и училищното образование Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., Раздел ІІ, Чл. 3. Ал. (1)

[10]https://fil.wikireading.ru/74699

[11]https://www.youtube.com/watch?v=R7_kKv8ZIaY – кандидат на историческите науки Андрей Илич Фурсов

[12] ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО С. 2015. проф. д-р Тенчо Колев Дундов

[13]д-р М. Д. Локшин и колектив „Язык закона„ – Проблема повышения информативности законодательного текста М. 1990г.

[14]http://dip-psi.ru/psikhologicheskiye-testy/post/metodika-m-rokicha-tsennostnyye-oriyentatsii

[15]http://dip-psi.ru/psikhologicheskiye-testy/post/metodika-m-rokicha-tsennostnyye-oriyentatsii

[16]https://www.psychologos.ru/articles/view/metodika-cennostnye-orientacii-rokicha Методика на „Ценностните ориентации“ – разработена от проф. Милтън Рокич

[17]https://tetradkata.com/2019/05/23/lyubovta-kam-ezika-e-dejstvie-a-ne-sastoyanie-nadezhda-stalyanova/доц. д-р Надежда СТАЛЯНОВА

[18]https://studwood.ru/1191106/zhurnalistika/chetvertaya_vlast_rol_sovremennom_obschestve

[19]https://www.youtube.com/watch?v=OjUZ_tQTd48

https://www.youtube.com/watch?v=bAFHs-_nZMQ

[20]https://www.psychologos.ru/articles/view/alfred-adler

[21]„Свободная мысль“, 2000. № 9; Цивилизационное устроение общества: универсалии и самобытность. М., 2001.

[22]https://www.psychologos.ru/articles/view/osnovnye-zhiznennye-cennosti

[23]https://www.youtube.com/watch?v=F1QB70c564E разрушителната реформа в системата на образованието.

[24]Каравелов, Л. Българските училища трябва да своя народна система, дух и направление. – Свобода, г. ІІ. Бр. 32,22.І.1872г. Цит. По: Л. Каравелов. Събр.съч.Т.7,1967,с.369.

[25]“История и цивилизации“ С. 2017. издателска къща Анубис

[26]https://femen.org

[27]http://zareformata.mon.bg/documents/nrdb5_30.11.2015_obshtoobr_podgotovka.pdf

[28]“История за 9 клас на единните средни политехнически училища“С. 1984г. автори В. Гюзелев, Г. Георгиев, К. Косев

Емил Христов Величков – завършил Право

в Югозападен университет „Неофит Рилски“

член на „Съюза на юристите в България“