Go to ...

RSS Feed

04.03.2024

ЕС И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАКОННОСТ


Едно писмо до ЕП и ЕК от 2015год / ТРЕТО ПО РЕД/ ., в което в конкретика се говори за липсата на законност, за безконтролността на Главния прокурор, за тежките и системни нарушения на правата на българските граждани, за корупцията и обвързаностите между трите власти.
Вече четири години ОТГОВОР НЯМА.
Писмото завършва с искане за откриване на процедура по чл.7 от ДФЕС поради наличието на очевиден риск от тежко нарушение от Република България на ценностите, посочени в член 2 от Хартата за правата на Европейския съюз или поради наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2 от страна на Република България.
Такова производство беше открито по отношение на Полша, а сега има предупреждения към Румъния.
За най- корумпираната държава в Европа – България, ЕС мълчи…

А това е писмото :

ДО ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕК

М О Л Б А

От Румяна Методиева Ченалова

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към Вас на осн. Чл.227 от Договора за Европейският съюз.
Република България е държава – членка на Европейският съюз и като такава е обвързана да изпълнява задълженията си съобразно ратифицираните договори, протоколи към тях, регламенти и др.Една от областите на споделена компетентност на Съюза е областта „ пространство на свобода, сигурност и правосъдие“Съгласно чл. 68 от ДФЕС Европейският съвет определя стратегическите насоки на законодателното и оперативно планиране в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което се осигурява чрез прилагане в националните законодателства на държавите – членки на основните принципи, заложени в ДЕС, ДФЕС, Хартата на основните права на Европейският съюз и Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи.Основополагаща за създаването и функционирането на ЕС е целта, формулирана в чл.2 от ДЕС – Съюзът да съществува и функционира при зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, правата на човека и основните свободи.Обективен израз на тази цел се явяват актовете на съответните институции на съюза и при условията на споделена компетентност и на държавите – членки.
За съжаление в общото европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, българското законодателство не осигурява в необходимата степен гаранции за всеки гражданин на Европейския съюз, че ще бъде свободен и сигурен, че със законови норми са гарантирани правото му на равенство пред закона, правото му да пребивава в правова държава, изградена на основата на демократичните принципи, правото му на справедливо и в разумен срок разследване, правото да бъде уважавано и зачитано човешкото му достойнство. 
Едно от основните права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз е равенство пред закона. В законодателството на Република България обаче в нарушение на правилото на чл.20 ЕКПЧОС липсва законодателна уредба, която да гарантира провеждането на процедури за ангажиране отговорността на определени лица, когато те са нарушили закона.
Съгласно Конституцията на Република България , Главният прокурор и председателите на Върховният касационен и върховният административен съд се назначават и освобождават от Президента по предложение на Висшият съдебен съвет.Не е предвидена възможност за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност.Дисциплинарни дела могат да бъдат образувани съгласно Закона за съдебната власт само по отношение на магистрати и изборни членове на ВСС, но не и по отношение на членовете по право, каквито са Главният прокурор, Председателят на ВКС и председателят на ВАС.На практика това означава, че извършвайки каквото и да е нарушение в пряката си работа или нарушавайки Кодекса за етично поведение на българските магистрати тези лица имат имунитет, какъвто не е предвиден в Конституцията или ЗСВ и не могат да бъдат наказвани за нарушения допуснати във връзка с работата им или принципите на професионалната етика. Те могат да бъдат освободени само по собствена воля или при изтичане на мандата им.С липсата на законодателна уредба тези лица са поставени над закона, което е грубо нарушение на чл.20 от Хартата за правата на човека.
Тези обстоятелства дават възможност на Главният прокурор чрез действия и изявления да нарушава безнаказано ненакърнимото човешко право на достойнство по см. на чл.1 от Хартата.
В подкрепа посочвам обстоятелството, че подробно обществото беше информирано през м. април 2015г. чрез сайта на Върховна касационна прокуратура : 1. че във връзка с образувано срещу мен досъдебно производство в качеството ми на съдия съм обявена за общодържавно издирване, придружено с публикация на повдигнатото обвинение2., че във връзка с проверка на ВСС в Софийски градски съд един от проверяващите е изпратил пет тома материали, касаещи работата ми / с включен снимков материал/3.че съм задържана и публикуване на постановлението с което ми е предявено обвинение.
Подобно беше отношението след изтеклите през м. ноември 2015год. записи на мои разговори с бившия председател на СГС, разкриващи недопустима намеса на изпълнителната власт и лично на главния прокурор в работата на съда и ВСС.Незабавно след това срещу мен беше повдигнато ново обвинение, също публично огласено от прокуратурата.Не такова беше поведението на Главния прокурор след среща с журналисти, отказвайки да огласи срещу кои магистрати са образувани 134 досъдебни производства и по какви обвинения.Подобно избирателно отношение, както и внушения само относно определени лица и то при неприключили досъдебни и дисциплинарни производства представлява грубо нарушение на правото ми за бъде уважавано и зачитано достойнството ми, презумпцията за невиновност и правото ми на защита.Тези нарушения, както и изнесените факти за обвързаността на Главния прокурор с лица от изпълнителната власт и намесата им в независимостта на съдебната власт не могат да са основание за образуване на дисциплинарно производство, тъй като не съществува такова законово основание.
С Решение № 7 от 13 септември 2006 г. по к.д. № 6/2006 г. относно искане за установяване на противоконституционност на § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който се създава нова ал. 4 на чл. 129 от Конституцията (Обн., ДВ, бр. 78 от 26 септември 2006 г.) на Конституционният съд на РБ беше обявена за противоконституционна единствената разпоредба, с която можеще да се гарантира контрол върху действията на Главния прокурор и останалите членове по право на ВСС.Решението е подписано с особено мнение от конституционните съдии Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева.Така, според съдия Мария Павлова : „С чл. 129, ал. 4 от Конституцията (ДВ, бр. 27/2006 г.) бе създадено правило с много ограничено приложно поле – възможност за Народното събрание да прави предложение до президента за освобождаване от длъжност на тримата висши магистрати: председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор само когато са нарушили грубо служебните си задължения или системно ги нарушават, както и ако с поведението си накърняват престижа на съдебната власт. Това право се упражнява при усложнена процедура – предложението следва да бъде гласувано от две трети от народните представители. Като се има предвид, че съставът на Висшия съдебен съвет включва лица, които се намират в подчинено служебно положение спрямо тримата висши магистрати или в приятелски отношения с тях, напълно реална е хипотезата Висшият съдебен съвет да не може да формира мнозинство за освобождаване на висшите магистрати или да не желае това, въпреки закононарушения, извършени от тях по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Преди създаването на оспорената разпоредба правният ред у нас беше безпомощен в такива случаи и противозаконното поведение на магистратите трябваше да се търпи дълго време. Духът на Конституцията на Република България не е в никакъв случай да се толерира безконтролност и безотговорност на висшите магистрати В резултат на конституционно Решение № 7 от 13 септември 2006 г. в бъдеще контролът върху дейността на висшите магистрати отново ще бъде неефективен поради това, че се упражнява от тях самите и техните подчинени..“
Към момента положението е именно такова – Главният прокурор може да допуска нарушение на основни принципи на Хартата за правата на човека, ЕКПЧОС, Конституцията на РБългария, Кодекса за етично поведение на българските магистрати, да влиза в задкулисни договорки с представители на изпълнителната власт / случаят известен като „Яневагейт“/, да контролира работата на ВСС като налага мнение по определени въпроси, да разпорежда образуването на досъдебни производства в нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона / имам предвид случаите с Владимира Янева по делото „Червеи“и следователя Петър Петров , на когото дори не беше образувано такова за провокация към подкуп въпреки костатациите на ВКС, да се самосезира избирателно по журналистически материали / например проверката касаеща Министерството на правосъдието от 07.2015г. и липсата на проверки по много по значими въпроси като например случаите КТБ и извършените от квесторите документни престъпления, случаят ПИБ, изнесен в електронният сайт „Бивол“, случаят относно проверяваните в Лихтенщайн за пране на пари висши български политици и др./, без за това да е предвидена законова възможност да се извърши проверка и евентуално образува дисциплинарно производство.Образуването на досъдебно производство е фактически изключено, предвид централизацията на прокуратурата.От друга страна Главният прокурор е единственото лице, което по силата на закон може да инициира досъдебни производства срещу всеки български гражданин, вкл. политик, държавен глава, министър председател, министър и др., както и дисциплинарно производство срещу всеки български магистрат.В ръцете му е съсредоточена огромна власт, без възможността за контрол и санкциониране.Спрямо Главния прокурор в качеството му на член по право на ВСС не може да бъде прилагана мярката „временно отстраняване от длъжност“, но пък съгласно чл.230 от ЗСВ само Главният прокурор е оправомощен да сезира ВСС в случаите когато срещу магистрат е образувано наказателно производство за престъпление извършено в кръга на службата му умишлено – чл.132 от Конституцията на РБ.Или на практика прокуратурата е в правомощието си да прецени дали постановявайки съдебен акт магистрата е действал в рамките на функционалния си имунитет или умишлено, да повдигне обвинение, да поиска отстраняване на магистрата / в тези случаи временното отстраняване е императивно/ и тези действия са необжалваеми и не подлежат на друг вид контрол относно добросъвестността или обективността му.
В пряка връзка с горното е и нарушението на чл. 47 от Хартата, съгласно който всеки гражданин на Европейският съюз разполага с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.Качеството на обвиняемо лице се придобива според българският НПК с акта на повдигане на обвинение и привличане , който се обективира в постановление на разследващият орган.Този акт обаче е изключен от съдебен контрол.Не подлежи на обжалване и акта с който се образува срещу конкретно лице досъдебно производство.Преди това лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем, разследването може да продължи и продължава дълго време, през което време прокуратурата използува този факт, представяйки справки за образувани срещу съответния гражданин досъдебни производства в подкрепа на тезата си за високата му степен на обществена опасност.
Ако българското законодателство осигури възможност за обжалване на актовете за образуване на досъдебно производство и привличане в качеството на обвиняем, които се предхождат от законово определени условия, биха се защитили в пълна степен правото на равенство пред закона, правото да разполагащ с ефективни средства за защита, правото на достойнство и правна сигурност.
Прокуратурата разполага с правото да квалифицира действията на определено лице като конкретно престъпление, чиято тежест е предпоставка за вземане на съответна мярка на процесуална принуда, както и възможност след изтичане на определен срок в който разследването не е приключило , обвиняемият да поиска разглеждане от съд – т.е. преценката на прокуратурата определя както времето в което ще бъдат ограничени правата на обвиняемия, но и степента на това ограничение.В случаите когато спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ делото се разглежда от съд , като се преценява обосноваността на преценката извършено ли е именно това престъпление.В голяма част от случаите съдиите констатират, че квалификацията на деянието е неправилна, че такова престъпление не е извършено, което обаче се извършва единствено и само в производството по искане за вземане на най- тежката мярка за неотклонение.Преценката на съда относно неправилната квалификация или липсата на престъпление не задължава прокуратурата да прекрати производството по повдигнатото обвинение.Не е предвидена и процесуална възможност обвиняемият да обжалва постановлението за привличане в качеството на обвиняемо лице.На практика няма предвидено правно средство за защита срещу едно от най- важните действия на прокуратурата.Това позволява разследването да продължи по повдигнатото обвинение за продължителен период, в който съществено се променя начина на живот на съответното лице, да не говорим за пораженията на психиката му.В много случаи тези досъдебни производства се прекратяват поради недоказаност – хипотеза, която съгласно българското законодателство не позволява да се претендира обезщетение .Доказването е функция и задължение на прокуратурата и след като в обичайно необосновано дълги периоди тя не е изпълнила тези си задължения, гражданинът ли трябва да търпи негативи от некачествената или безотговорна работа на прокуратурата.
Така, срещу мен беше образувано досъдебно производство във връзка с проведена от мен в качеството ми на съдия по търговско дело процедура за поправка на съдебен протокол по см. На ГПК.Прокуратурата квалифицира тези мои действия като умишлено престъпление по служба и документно престъпление.Както първата инстанция, така и въззивната инстанция безусловно заявиха, че от една страна е невъзможно с действията ми да са осъществени едновременно тези два състава на престъпления, а от друга, че липсват доказателства за извършено престъпление по служба.Независимо от това, вече единадесети месец разследването продължава формално и по двете обвинения.Друг е въпросът че предвидените в НПК срокове за провеждане на разследването се приемат за инструктивни, като не е предвидена законова възможност обвиняемият да обжалва бездействието на органа на разследване преди изтичане на година и половина и две години за по – тежки престъпления.Няма законодателно решение относно възможността на обвиняемото лице да бъде информирано за хода на разследването, нито задължение на разследващият орган да се произнася с мотивиран обжалваем акт, когато отказва искане на обвиняем за извършване на следствени действия.Така по цитираното досъдебно производство аз и адвокатите ми направихме над десет искания за извършване на конкретни следствени действия, по които дори липсва отговор.На практика обвиняемият е лишен от правото на активно участие в провеждането на досъдебното производство при грубо нарушаване на презумпцията за невиновност, да изисква разследването да протича в оптимални срокове, да прави доказателствени искания.Нарушено е правото му на равенство пред закона и правото му на ефикасни правни средства за защита на правата му на гражданин, спрямо когото следва да се уважава и закриля правото му на достойнство и да се прилага без ограничения презумпцията за невиновност.
Предвидените срокове за разследване не са задължителни и неспазването им, включително неритмичното провеждане на разследването, извършването на епизодични действия не са скрепени с каквито и да е правни последици.Това означава едно лице – обвиняем да бъде поставен за продължително и неопределено време в ситуация да има процесуално качество, променящо живота му и ограничаващо правата му. Българският гражданин е принуден да чака да се развие производството и да приключи с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт, да приключат предвидените вътрешно правни процедури и едва тогава да се обърне към Европейският съд.Времето за това е съществен фактор и много граждани, изтощени от неравната битка с поредица от незаконни действия, срещу които не са предвидени средства за защита предпочита не да се бори за правата си , а да се примири и търпеливо дочака края на производството.Не е без значение големия брой жалби в Европейският съд / съотнесен към броя осъдени лица и лица с прекратени досъдебни производства и населението на България/, по които безусловно е констатирано грубо нарушение на правата закрепени в ЕКПЧОС, което е аргумент за интензитета на тези нарушения от страна на правоприлагащите органи.Липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита ще доведе до увеличаване на жалбите – т.е. нарушаването на основни права,прогласени в Хартата и ЕКПЧ ще се превърне в системен проблем в България.
Съгласно чл. 52 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. 
На защита според българската конституция подлежат личния живот, чест, достойнство и добро име на гражданите на страната.Всеки български гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Дискусионен в българското общество е въпроса за механизмите позволяващи ефективното осъществяване на тази защита. В Германия, за разлика от България, гражданите и юридическите лица имат право на конституционна жалба до Конституционния съд. Съгласно основния закон на Федерална република Германия, всички граждани и юридически лица имат право да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават техни основни права и свободи, по ред, определен от закон. В България това право е опосредствено и предадено на волята не на субектите на правото, а на главния прокурор, президента, правителството, ВКС, ВАС, от поне 48 депутати от НС и омбудсмана. На общоевропейско ниво, правото на защита на нарушени основни човешки права и свободи е предоставено по силата на свободно изразената воля на страните на ЕСПЧ в Страсбург.
На фона на изложеното изключителната власт на Главния прокурор и липсата на законова възможност за контрол създава реална опасност да се разрушат принципите на демократичната държава и условия за репресии и зависимости.
В момента в България се разрази скандал , уличаващ висши магистрати и политици в задкулисни уговорки, намеса в суверенитета на съдебната власт.Срещу мен се образува поредица от досъдебни производства след като потвърдих истинността на фактите, изнесени в записите на разговори между мен и Владимира Янева.На практика липсва законодателна уредба за извършване на проверка относно тези факти.Главният прокурор образува проверка относно автора на записите, посочвайки ме без каквито и да е доказателства за автор на записите по един недопустим за заеманата длъжност начин „ Нямам чувството че тези записи са правени от съдия Янева или кучето“.Висшият съдебен съвет упорито отказва да вземе решение по предложението на малцина свои членове да се извърши проверка по фактите.Висшият съдебен съвет няма законова възможност и основание да проверява Главният прокурор.Главният прокурор може единствено по своя преценка да подаде оставка, каквото действие отказа да извърши публично заявявайки го по повод протестите срещу него през м. юли 2007год.В негова власт е да образува проверки или досъдебни производства срещу неудобни или лица които да държи в зависимост, без това предвид гореизложеното да може да се обжалва пред съд.Налице са тежки обвързаности между висши представители на изпълнителната власт и магистрати, но няма ред и независим орган , които да има правното основание, морала и силата да провери тези силно обезпокоителни факти.Магистрати и други лица, които разполагат с информация мълчат от страх именно поради липсата на ефективни правни средства да защитят правата си, когато и ако срещу тях започнат репресии чрез дисциплинарни и досъдебни производства.Единствено независимите медии се опитват да уведомят обществото за случващото се в България и за надвисващата опасност за изконни човешки права и свободи.Медиите обаче не творят закони и е напълно възможно да бъдат принудени да замълчат или да се уморят в неравностойната си битка с Голиат.
Проблемите са изключително сериозни.Извършват се тежки нарушения на основните принципи на правото на Европейският съюз и в частност Хартата за правата на човека и ЕКЗПЧОС.Сигурността и свободата на българските граждани, които са и граждани на Европейският съюз са сериозно застрашени.Този проблем явно не може да бъде решен на национално ниво предвид липсата на воля за това.Председателят на ВАС нарече разговорът от записите „Разговор между женички“, премиерът ги определи като „ разговор между две каки“, принизявайки казаното до битова раздумка във фризьорски салон и отказа публично да чува каквото и е да е във връзка със съдебната система.Председателят на ДПС Лютви Местан съзря опит за преврат и сваляне на премиера, президентът отказа да вземе конструктивно отношение по случая, парламента мълчи, ВСС проверява кой е направил записите.Очевидно е нежеланието на всяка от властите да изясни фактите и да потърси отговорност на замесените в случая висши политици и магистрати.В същото време Главният прокурор ръководи създаденото не по силата на закон , а по споразумение между него, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС звено „ Антикорупция“, което веднага след като публично огласих че такива разговори са проведени ми повдигна ново обвинение, а ВСС ме уволни.Българската държава не е създала нормативна основа и орган, който независимо да решава подобни случаи.По повод съдебната реформа на второ четене отпаднаха предложенията за създаване на механизми за контрол над действията на Главния прокурор, намаляване на мандата му, въвеждане на изисквания за отчетност.Определени лица, контролиращи процесите в Република България безнаказано и в свой интерес я тласкат в пропаст.Не беше приет антикорупционния закон, въведе се възможност офшорните фирми да придобиват собственост в България, по който начин да се изпират пари на неогласени лица.
Европейският съюз е прогласил в чл.2 от ДЕС за своя основна цел зачитането и защитата на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията ,равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество,чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.
По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.
Съгласно Член 7 т.1. от ДЕС по мотивирано предложение на една трета от държавите-членки, на Европейския парламент или на Европейската комисия Съветът, с мнозинство от четири пети от своите членове, след като получи одобрение от Европейския парламент, може да констатира наличието на очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на ценностите, посочени в член 2. 
Двукратно през 2015год. Сезирах Европейската Комисия за допусканите нарушения на основни права по Хартата и ЕКПЧОС.Според чл. 17 от ДЕС Комисията допринася за общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока. Тя следи за прилагането на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези Договори както и съблюдава прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на Европейския съюз.
По отношение на първата ми молба, касаеща действия на ВСС в нарушение на правата по ЕКПЧ, Комисията прие, че не се касае до въпроси от нейната компетентност , без да изложи мотиви относно твърденията ми за нарушени права, т.е. че поставените въпроси могат да бъдат решени на национално ниво.
По втората ми молба и до настоящият момент не съм получила отговор.Без да коментирам възможностите на Комисията, уредени с разпоредбите на чл.7 от ДЕС, чл. 70 и чл.258 от ДФЕС , считам, че проявеното отношение на Комисията е формално.
След изтичането на записите между бившия председател на Софийски градски съд Владимира Янева и мен , аз бях изслушана от Етичната комисия при ВСС, както и пред журналисти от различни медии : „БТВ“, „Нова телевизия“, „Дневник“, „Медияпул“ и др. открито заявих че фактите от записите са казани пред мен от Янева, както и огласих други известни ми факти за зависимости между посочените в тези записи лица.
Реакциите на премиера, главния прокурор, Реформаторският блок, Министъра на правосъдието съсредоточиха общественото внимание върху това кой и защо е правил тези записи, а не върху тяхното съдържание.Включително в излъчени по БТВ интервюта на Министъра на правосъдието и председателя на Реформаторския блок бях обвинена в участие в организация, целяща да спре реформите в съдебната система и рекетираща Главния прокурор, че съм подкрепяна и ръководена от криминално проявени лица, че съм част от мафиотска организация.На практика това е изместване от главния въпрос за зависимостите в съдебната система, за намесата на изпълнителната власт в работата на съдебната и потулване на очевидни проблеми в държавата.Като съществен за изясняване се формулира въпроса защо правя изявления чрез медиите и чия воля да спре реформите изпълнявам.Това поведение на властите означава само едно – че в България има недосегаеми лица, че равенството пред закона на хората с власт и позиции е невъзможно, че всеки, понечил да назове истината, ще бъде подложен на репресии от всякакъв характер, защото политиците нямат интерес или се страхуват .Ще цитирам интерпретацията на Радан Кънев – председател на Реформаторския блок, огласена публично : „ Никой не може да бъде толкова смел, ако няма солиден гръб….и този гръб е на криминално проявени лица …с цел да се рекетира Главния прокурор и спре реформата“.В превод това означава, че българските политици не са независими .
Въпроса са корупцията в Република България и за необходимостта от съдебна реформа е поставян нееднократно в докладите на Европейската комисия .Решението и на двата въпроса боксува.Закона за корупцията не беше приет от Народното събрание, промените в Конституцията също.По горе посочих как закона – българският Наказателно процесуален кодекс не гарантира правата на обвиняемите лица в пълен обем, игнорирайки пътя на съдебно обжалване на основни актове на прокуратурата , по който начин се нарушават правилата на Хартата и ЕКПЧОС.Никой обаче не иска такава законодателна промяна, защото по този начин се осигурява възможност за продължителна репресия над неудобни лица.
Когато в сайта на „Бивол“ изтекоха въпросните записи на разговори между мен и съдия Янева интерес проявиха само медиите.Когато обаче аз заявих открито истинността на записите, срещу мен застанаха премиера, министър председателя, политически партии, главния прокурор, председателя на Върховния административен съд, омаловажавайки съдържанието на разговорите, в които са замесени и акцентувайки на това че поведението ми е резултат от действията на организация, целяща да дестабилизира държавата и реформите.Всичко това означава само едно – целенасочено и системно отричане и погазване на ценностите, визирани в Хартата и ЕКПЧОС.Дискриминира се всяко поведение, целящо да посочи открито тежките изкривявания на демократичните принципи.Правото да изразиш мнение, да кажеш истината за да се променят нещата към по – добро се погазва и се използват всички средства на държавната машина да бъде притиснат и наказан осмелилият се да упражни това свое право.Човешкото достойнство – основно право на всеки гражданин на Европейският съюз няма значение.Висши държавници и магистрати с неприкривана ирония принизяват казаното до „ разговор между две каки „ и дори, което е по – страшното – внушават на обществото че има конспирация, удряща устоите на държавността.
Къде остават принципите на демокрацията, правото на всеки гражданин на ЕС на свобода и сигурност.Само написани и реално мъртви остават гаранциите че всеки български гражданин има право да бъде информиран за истината, да живее в общество, в което свободата и справедливостта са реални ценности.Очевиден е риска в конкретния случай да бъде допуснато тежко нарушение на ценностите , визирани в Хартата и ЕКПЧОС.Намерението да бъде потулен на всяка цена скандала, намесващ политици и магистрати в нерегламентирани контакти чрез които се осъществява неправомерна намеса в работата на съдебната власт , острата реакция на замесените в скандала и зависимите от тях политически партии срещу признанията ми че фактите от записите са именно такива показва само едно – че хората с властови позиции не желаят реална реформа, нито желаят да се справят с корупцията по високите етажи на властта.По този начин се игнорират изискванията към България по линията на Механизма за сътрудничество .В опасност са правата на българските граждани и всеки друг гражданин на ЕС , прогласени в Конституцията на Република България, в Хартата и ЕКПЧОС.Равенството пред закона се оказва модифициран в България принцип – равенство според социалното и обществено положение и недосегаемост за определени лица.Само искам да напомня че над 30 български магистрати бяха наказани заради съмнения в търговия с влияние , без доказателства и защото са водили телефонни разговори с т.н. Красьо Черния.Членът на ВСС Камен Ситнилски беше уволнен на основание проведен телефонен разговор за лобиране във връзка с избор на делегати.Сега обаче, когато са намесени Главния прокурор, председателя ня ВАС, премиера, не само че не се говори за наказания, но дори липсва желание за проверка.Вместо това аз съм обвинена в изпълнение на поръчки на някаква организация, целяща дестабилизация на държавата и дискредитиране на Главния прокурор и премиера.
Нарушени са гарантираните в чл. 2 от Хартата основни принципи и права – зачитането и защитата на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията ,равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека.
Невъзможно е да си представиш по – страшна от тази ситуация – хората, призвани да гарантират опазването на човешките ценности , в стремежа си да запазят на всяка цена властта си, отказват на българските данъкоплатци и техни избиратели правото им да живеят в една действително демократична и правова държава.Хората, които разполагат с реални факти относно действителността в България са стъписани и уплашени – и те няма да назоват фактите открито, защото са свидетели как може да бъде унищожен всеки, осмелил се да каже истината. Ето защо българите са най – тъжните хора в Европа – защото им се отнема вярата в справедливостта и възможността да управляват съдбата си , упражнявайки гарантирани и безусловни свои човешки и конституционно прогласени права.Единствената възможност да бъдат защитени тези права е намесата на европейските институции чрез механизмите, регламентирани в чл. 7 ДЕС. 
Моля при условията на чл.226 ДФЕС да се извърши разследване от нарочна комисия по гореизложените факти, сочещи, че в качеството си на член на ЕС, Република България не е създала необходимите гаранции за осигуряване пространство на свобода, сигурност и правосъдие на гражданите на ЕС, като при действуващото законодателство, възможности и поведение на отговорните за това лица, грубо се нарушават основни принципи на Съюза , както и прогласените в Хартата и ЕКПЧОС основни човешки права и свободи. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.Съсредоточаването на изключителна власт на Главния прокурор, липсата на законова възможност за обжалване основни актове на прокуратурата, нежеланието да се създаде регламент и орган, който да разследва висши политици и магистрати по същество представлява отказ да бъдат инкорпорирани в законодателството основните принципи на съюза и гарантирано зачитането на основни човешки права и свободи, което е обективен израз на задължението за създаване пространство на сигурност, свобода и правосъдие.Доколкото се касае до хипотезата на споделена компетентност, очевидна е нуждата от действия на Съюза, тъй като предвидените действия – осигуряване на общо европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез спазване на основните принципи и права, прогласени в Договорите не може да бъде постигнато в достатъчна степен от България, както на централно, така и на национално и местно равнище по см. На чл. 5 – 3б от ДЕС.
Ето защо се обръщам към вас с настоящата молба , като МОЛЯ да приемете, че :
1.изложените факти налагат извод по см. На чл.7 т.1 от ДЕС за наличието на очевиден риск от тежко нарушение от Република България на ценностите, посочени в член 2 от Хартата за правата на Европейския съюз.
или 
2. изложените факти налагат извод по см. На чл.7 т.2 от ДЕС за наличието на тежко и продължаващо нарушение на ценностите, посочени в член 2 от страна на Република България., 
като Европейският съвет започне провеждане на процедурата по чл.7 от ДЕС, респективно чл. 354 от ДФЕС.

29.11.2015год.
София С УВАЖЕНИЕ:
Румяна Ченалова

Румяна Чаналова
юристка – съдия наказателен състав
 в Софийски Градски Съд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *