Приеха се закони, които в бъдещето ще бъдат наречени диктаторски. Прие се таен арест до 48 часа и дори таен арест на деца до 24 часа. Ние мълчахме. Прие се закон, с който затварят устата на свободното слово, ние мълчахме. Опитаха се да ни направят доносници. Този път не мълчахме. За да запазим себе си.

Виждаме как правото отстъпва пред абсурдното и лобистко законодателство. Справедливостта я няма. А когато няма справедливост, липсва усещането за правосъдие. Когато няма правосъдие, няма и правова държава.

За пребит военен посред бял ден от група недосегаеми, същите бяха освободени условно. Убийци на деца, каращи скъпите си джипове, бяха оправдани. Други убийци на собствените си деца, дори не бяха разследвани. За убити старци по селата за левчетата от пенсията им се дават присъди от 5-6 години. А за подкуп – 20 години! Това не е право!

И да припомня за тези, които казват, че законът трябва да се спазва – има и човешки, морален и Божи закон. Защото и Вапцаров е застрелян законно, и ястребинчетата са убити законно, рязани са партизански глави законно, евреите в Германия законно са били убивани в концлагерите – всичко е по закон. Искаме ли да прилагаме такива закони и къде ще сложим границата? Защото напоследък много от нас се срамуват, че са юристи….

Помислете за правото, за закона, за справедливостта и празнувайте, защото ние, юристите, сме тези, от които зависи да прилагаме правото, да правим законите и да създаваме усещането за правосъдие и справедливост.

И не забравяйте, че в другата си ръка Темида винаги държи меч!

Честит празник!