Умението да комуникира, използването на новите правила за вдигане на шум в обществото, шоковите лозунги: всичко това означава много добре изработена стратегия, която няма нищо общо с кръстоносния поход на децата, който искат да ни продадат.

Освен най-апокалиптичните предсказания, обичайният катехизис на климатичните фанатици, които пребоядисаха в зелено червените си дрехи на комунистически революционери: “Ние искаме да се раздели минимум с четири потреблението ни на енергия до 2050 г., преход към 100 процента възобновяеми енергии, произведени по децентрализиран начин и край на ядрената енергия до 2030 година”.

Реалността, която избягват да обяснят хората, предлагащи този вид програма, е че в настоящия момент възобновяемите енергии не могат да заменят невъзобновяемите, поради липсата на решения за масивно складиране на енергия. Нито пълното отсъствието на ядрена енергия, нито пълното премахване на въглеводородите в средносрочен план се предлагат от хората, които се стремят да измислят сериозни начини за напредък. Предложенията на нашите добродетелни вестители на климата биха означавали много повече от промяна в начина на производство: цивилизационна промяна, чиято дирижистка програма е прекалено ясна, а конкретното й изражение е връщане към някаква каменна ера, където свободата няма място.

Истинската цел е да превърнат света в огромен зелен колхоз.“