– Народът, който се надигна, отдавна отсъства от медийните и политически екрани. Радвате ли се, че излезе от невидимостта?

– Напълно! Веднага написах в сайта на моята интернет телевизия колко съм близък с този народ, който в едно интервю за “Фигаро” нарекох old school (старата школа – бел. ред.), което ми навлече обидите на маастрихтската преса. 
Това, което най-много ме радва, е, че това движение проявява, във фотографския смисъл на думата, критичното състояние на нашето общество: вече виждаме как функционира придворната преса, независимо дали е частна или държавна – във всеки случай тя се субсидира от данъкоплатците – за да наложи закона на маастрихтската държава; виждаме колко журналисти, издателократи и много интелектуалци, “изследователи” или университетски преподаватели, също платени от държавата, са съпричастни с властта; виждаме как вътрешното министерство, Елисейският дворец, правителството, пиарите не се спират и пред най-недемократичното, следователно най-низкото средство, за да запушат устата на един гладен народ: обиди, презрение, дезинформация, атаки срещу личността, инструментализиране, следователно банализиране на антисемитизма, расизма, хомофобията, фашизма, побоища, осакатявания (ужасните снимки в интернет свидетелстват за това), полицейски задържания, следене и арест на Жюлиен Купа или Ерик Друе…

Франция, родина на човешките права? Мисля, че Макрон навреди много на образа на Франция пред света за много кратко време.”