Go to ...

RSS Feed

20.05.2024

ПО ПРЕЦЕНКА НА ПРОКУРАТУРАТА


По БНТ Цацаров коментира т.н “ таен арест“.Витиевато.Почти хареса ветото на президента относно тези промени в НПК.
Пропусна обаче няколко важни неща:
1.Директивата, която се транспонира е от 2013г.
2.Срещу България вече е заведена наказателна процедура за пропускане на срока за транспониране.
3.Проблема в законодателните промени не е кое лице ще бъде уведомено за ареста, а че УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ СА ПРЕДОСТАВЕНИ НА ПРЕЦЕНКАТА НА ПРОКУРАТУРАТА, което освен че предпоставя произвол, но и е далеч от идеята на Директивата
В съответствие с чл. 5, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/48/ЕС се изменя и допълва чл. 63 от НПК. Предвижда се при задържане под стража на обвиняемия, по негово искане незабавно да се уведоми поне едно посочено от него лице. Това правило на директивата е пропуснато от българският законодател по отношение на ЗАПОДОЗРЯНОТО лице, вкл. в частта на законопроекта, с която се изменят разпоредбите на ЗМВР. Тоест, при явяване пред органите на МВР, когато едно лице е заподозряно в извършване на престъпление правилото за уведомяване на близък не съществува.
В следващото предложение за създаване на ал. 9-11 за допълнение на чл. 63 от НПК се урежда допускането на т.нар. временна дерогация от прилагане на правото да бъде уведомено конкретно лице за задържането /популярно като „таен арест“/. Процедурата по уведомяването на конкретно лице се предвижда да бъде отложена до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице ИЛИ за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано.
Отново е налице непълно и некоректно транспониране на директивата.
На първо място е пропусната фигурата на заподозряното лице.
На следващо място, текстът на чл.5, т.3 от Директивата е пренесен в различен смисъл. Според този текст, при задържане на обвиняем или заподозрян може да се отложи уведомяването на негов близък, само когато съществува неотложна необходимост да се предотврати съществуваща опасност, свързана със здравето, свободата на лице или когато съществува неотложна необходимост да се предотврати съществуваща конкретна ситуация, която би възпрепятствала нормалното развитие на наказателното производство.
Какво прави българският законодател?! Въвежда различна втора хипотеза като условие за временната дерогация, изпускайки израза „неотложна необходимост“, и чрез видим граматически подход оставя в ръцете на прокуратурата една абстрактна възможност – да реши, че наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, като откаже да уведоми близките на задържаното лице.
Възприетият от българският законодател срок на т.нар. „таен арест“ е до 48 часа.Това законодателно решение не намира опора в разпоредбите относно съдържанието на необходимостта от упражняването му. Нещо повече – при изменението на НПК не са включени разпоредбите на Директивата, наименувани „общи условия“ за да бъде допустима дерогацията на правото / аен арест/.
Цацаров измества фокуса на проблема при транспониране на Директивата и съществуването на нови текстове в НПК, които ще поставят в опасност правната сигурност.
Румяна Чаналова
юристка – съдия наказателен състав
 в Софийски Градски Съд

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *