Наглостта на българските политици.
Нова форма на превъзходна степен.
Те си играят с нас. От висотата на огромното си самочувствие, самовлюбеност, сигурност в недосегаемостта си те си позволиха да сритат в калта основни морални ценности.
Живота.
Страданието.
Болката.
Майката.
Милосърдието.
Любовта.
Без значение е дали това е Валери Симеонов или някой друг.
ОСТАНАЛИТЕ МЪЛЧАТ.
Чакат богоподобния да каже, молейки се да запазят властта си. Само тя ги кара да се чувстват значими, успели, ухажвани. Молят се приказката да не свършва и те да останат завинаги принцове и принцеси.
Богоподобният изучава география на света, приземявайки се за наша сметка в чужди територии, смайвайки събеседниците си с познанията си по хибридни атаки, вируси, които атакуват компютрите през контакта, климата като фактор за миграционни процеси / като преди 3 -4 хиляди години/.
Богоподобният е гневен. Няма да хвърли оставка.Какво тук значи някакви си деца, майки и хора с увреждания.
Властта е важна! Нагло, безпардонно , жестоко ни хвърля поредната си фраза че е спасител на нацията, велик конструктор на българската държавност, българският Зевс, който от хаоса е сътворил ред и ако си отиде идва потоп и апокалипсис.
Всички диктатори са развивали маниакалност и са умирали в страх. Колкото по -елементарни, толкова по -самовлюбени и жестоки.
СТРАХ. Той е причината за тази наглост. Ще има белезници, арести и съд когато си отидат. Знаят го. И си играят с нас като с безмозъчни роби.Разбира се елементарно – толкова могат.
Раниха ни. Раниха душите ни. Превърнаха милосърдието в гняв, в ненавист, в огън, който ще ги изгори.
Подиграха се с достойнството на един народ. Заплюха ни. Казват ни че сме роби.
Този път сгрешиха.

Румяна Чаналова

юристка – съдия наказателен състав

 в Софийски Градски Съд