Черните знамена са там – пред Министерския съвет.
Не знам кое е по – укоримо – неприкритата ненавист и лицемерие на управляващите или безразличието на обществото.

„Да ми се махат от главата“ – поредната крилата фраза на Борисов , изразяваща отношението му към всеки

проблем, заплашващ „ стабилността“.Неговата стабилност, разлюлявана от всеки по – многоброен или продължителен протест.Като този на майките, пренебрегван месеци от властта

.Да не се залъгваме – колко от нас преминаха с безразличие покрай този лагер на болката и дебнещата смърт, отвръщайки глави.Точно като министрите МУ, разхождащи скъпите си костюми и нахално самочувствие с увереността че са недосегаеми.
Нашата пасивност и игнорирането на проблема, защото не е всенароден, а на група хора , дадоха условно временно спокойствие на Борисов и цялата глутница
Докато почиваха на екзотични острови и в скъпи курорти, майките бяха там – пред министерския съвет, сами, подкрепени от единици от нас.

Безсрамният коменар на Валери Симеонов взриви негодуванието ни защото дълбоко нарани морални категории като състрадание, справедливост, човечност.Изляхме гнева и възмущението си в думи.Точно като Борисов и Валери Симеонов.Майките сами извоюваха споразумението с правителството само защото бяха непоколебими в исканията си и показаха че са готови на всичко за децата си.Те ни показаха как може да се обича – въпреки присъдата на съдбата и отчуждението на държавата.

Факта на споразумението не е финала на тази битка.Промяната в закона е поредното решение на Борисов за да запази властта си.Поредният безопасен остров в минно поле.Може дори да жертва Валери Симеонов, защото знае, че поредната оставка ще е последна.Има процеси, които не може да контролира и с цената на всичко ще контролира тези, които може.Нашата пасивност.Ще манипулира гордостта и убежденията ни, окачествявайки всеки протест като проява на група хора, подпомагани пряко или невидимо от една или друга политическа партия.Ще се извинява или дори заплашва, ще обещава, ще внушава колко е прекрасна действителността в България и колко е загрижен е за бъдещето ни.

Ние знаем истината.Сами избираме как да я кажем – с написани думи или там – до черните знамена.
И не става дума само за проблемите на хората с увреждания.
Думите на Валери Симеонов определят отношението на управляващите към всяка проява на неподчинение, към правото ни да живеем в социална държава.Ние сме „ крещящите хора“ с несъществуващи проблеми, които се решават частично или временно само когато стабилността е застрашена.
Нашите избори определят съдържанието ни.Моят избор е да бъда на площада с черните знамена.

Румяна Чаналова

юристка – съдия наказателен състав

 в Софийски Градски Съд