ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ!
15.10.2018, 0 Comments
Възпитанието! Възпитание на отношението, възпитание на чувствата, възпитание към другите и най-вече – възпитание към себе си. Онова на първо място усещане, което или го имаш или го нямаш, как да постъпиш правилно и твърдата убеденост да не допуснеш да нараниш никого заради своите думи и постъпки.
ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ!
Ако те липсват – всичко останало няма как да бъде наваксано. Втори път възпитание не може да се научи.
И ако не си се научил да казваш "Добър ден" на познати и съседи, ако не си се научил да казваш "Благодаря", ако не си се научил кога, как и по какъв начин да изразиш внимание и уважение към хората, дори когато не са чак толкова важни за теб, нищо не може да направиш. Това не се учи.
И не е важно къде си отраснал. Виждала съм жени от селата, които могат да те накарат да се почувстваш прекрасно, като те поздравят, усмихнат се, или ти дадат от хляба, който току-що са опекли, като ти пожелаят хубав ден. И груби мъже с мазоли по ръцете, които помагат на жена да качи количката с детето си по стълбите.
Образованието не означава възпитание. То не се учи в университетите, а в къщи, от родителите, през първите седем години, като започва още от първия ден, в който се родиш…
Възпитанието помага на отношенията. Да си премълчиш там, където може да обидиш човек. Да кажеш "Добър ден" на човека, на когото държиш, да се усмихнеш, да се обадиш да се поинтересуваш от хората, дори когато нямаш нужда от тях….Да не позволиш на важен човек да се почувства обиден и забравен.
В днешно време това е огромен проблем. Хора, толкова самодостатъчни и арогантни, че дори забравят, че не са сами на света. Жени, които си позволяват да критикуват майки, мъже, които си позволяват публично да псуват жени и да ги обиждат…Деца, които не поздравяват и не показват уважение към възрастните.
Възпитанието е онзи фин филм върху личността, която позволява да живеем комфортно дори с враговете си. Дивият примитивизъм и селяндурщина в последно време превърнаха хората в подобия на говеда, които дори не осъзнават, че най-важното е отношението към другите.
Аз съм много старомодна. Вярвам, че човек трябва да се усмихва, когато се срещне с някого, да поздрави, да подаде ръка, да благодари за жеста или милите думи, да се поинтересува от хората. Да бъде МИЛ!
Харесвам мъже, които имат възпитание, които ме карат да се чувствам уважавана дама и човек. Харесвам дами, които с една усмивка могат да направят деня ти прекрасен.
Да, има такива хора. Много, много малко. Затова – и ценни. Защото агресивната простотия ми идва в повече.
Елена Цонева Гунчева – e адвокат
завършила Право в ПУ "Паисий Хилендарски"