Реакцията по повод ремонтите в София е изключително показателна.
Увеличението на цените не отключи гнева на българина.Състраданието към децата с увреждания и ежеминутната битка на майките с болката и смъртта също.Кольо Босия оцеля самотно и случайно.Презрението на управляващите към 2 милиона пенсионери и подкупването на държавните служители с обещание за увеличаване на заплатите предизвика буря в чаша вода.Ежедневните лъжи на премиера, неспособността на министрите му да мислят в перспектива и въобще да мислят се приема като даденост.Разкритията за кражби от еврофондове, арестуването на журналисти, загубените милиони покрай казуса "Белене" и "Южен поток" сякаш са виртуални.

НО плочките се оказаха препъни камъка, който взриви границата на търпимост. Не разбира се защото естетическото чувство е водещо в системата ни от ценности.
Тази реакция не предполага да застанеш на нечия страна, да имаш позиция на съпричастност или да обвиниш в некадърност или в престъпен умисъл някого от стоящите на върха на пирамидата, наречена държава.
Включиха се и обичайно глухонемите медии.

Защото "плочките"са трънчето в петата на обречено болен, чиито органи са в метастази и смъртта е по -привлекателна от агонизиращия живот.
"Плочките" определиха ясно нивото на развитие на гражданското общество, границите на търпимостта, смелостта и страха ни.
Но все пак …има надежда.Малкото камъче обръща колата.А тя вече се разпада и това е очевидно.
Спомних си отново онази приказка, когато сред тълпата от възрастни, вцепенени от страх едно дете извика "Царят е гол!".

Румяна Чаналова

юристка – съдия наказателен състав

 в Софийски Градски Съд

https://www.facebook.com/btvnews/videos/243747629592901/?t=14