Go to ...

RSS Feed

18.02.2025

АНТИРУСКИЯТ „КРЪСТОНОСЕН“ ПОХОД ПРОДЪЛЖАВА


Особено важна роля в политика срещу Русия се отрежда на НАТО

При откриването на американската противоракетна система (ПРО) във военната база Девеселу в Южна Румъния генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че това съоръжение, както и това в Полша, не били насочени срещу Русия. Този противоракетен щит е предназначен срещу балистични ракети, идващи отвъд североатлантическата зона, като например Близкия изток, увери Столтенберг, без да идентифицира конкретно държавата, заплашваща държавите от НАТО. Наистина крайно несериозна и глуповата теза, оправдаваща поредния акт на започналия след края на Студената война, „кръстоносен“ поход срещу Русия, който през последните години е силно активизиран.

Затова и назначеният от американците генерален секретар на НАТО не може да посочи държавата, която в момента заплашва сигурността на Европа, защото такава не съсществува. Факт е, че най-голямата пречка за наложения от крайно десните американски олигархично-оръжейни кръгове курс към световен хегемонизъм е Русия. Опитът за разчленяването и ликвидирането й като голяма държава, изпаднала в тежка криза по време на Борис Елцин, не успява. С пълен неуспех завършват и усилията за налагане на военно превъзходство над Москва. Запазването на ядреното „равновесие на ужаса“, което означава „нападаш първи – загиваш втори“, стряска и най-войнствените американски среди.

Тази реалност е отчетена от Вашингтон, който е принуден рязко да промени и стратегията на антируската си политика. Очевидно, директният подход трябва да бъде заменен с други ходове, насочени към създаване на силно напрежение на границите около и в Русия, включително и военни конфликти, налагане на санкции и разгръщане на мащабна кампания, демонизираща Русия. Макар и по-бавен, това е единствено възможният път, според разработения сценарий за икономическо изтощаване, политическо дискредитиране и в крайна сметка ликвидиране на Русия, като голяма държава. А защо не и пълното й унищожаване, заради нейните огромни природни ресурси. 


Стартът на антируския курс е даден с разширяването на НАТО на Изток, въпреки договореността Горбачов – Буш-старши. 

Следващата точка от сценария е, чрез груба намеса във вътрешните работи на държавите от бившия съветски лагер, налагане на проамерикански правителства, които безусловно да подкрепят антируската политика на Вашингтон. А там, където този подход несработва, да се провокира напрежение, нестабилност и дори въоръжени сблъсъци с цел отстраняване на неудобните на Вашингтон управляващи.

Провокирани от САЩ въоръжени конфликти, както например в Украйна, които да бъдат използвани за налагане на икономически санкции. За да бъде негативният ефект срещу Русия по-голям към санкциите, силово са заставени да се присъединят натовските съюзници, въпреки нежеланието на мнозинството от тях да подкрепят тази нелегитимна от гледна точка на международното право мярка.

Особено важна роля в антируската политика се отрежда на НАТО. Реанимиран и активизиран след тежката криза, в която бе изпаднал, Алиансът трябва не само да „легитимира“ политиката на Вашингтон към Русия, но и някои източноевропейски съюзници да бъдат използвани за дразнители и дори провокатори срещу руската държава. А защо не и за щит при един провокиран локален военен конфликт. За да се демонстрира, т.е. да внушава сила и мощ, Вашингтон разгръща безпрецедентна по мащаби и острота антируска пропагандна кампания, с цел да оправдае бързото нарастване на американските военни части и внушителна военна техника в Европа.

А многобройните сухопътни и морски военни маневри трябва плътно да обвържат съюзниците в защита на американските геостратегически намерения. Елемент от масираното американско военно присъствие в Европа са усилията да се наложи военноморско превъзходство в акваторията на Черно море, с помоща на военноморските сили на черноморските държави. 
Паралелно с военните мерки Вашингтон рязко активизира и външнополитическите си антируски изяви, насочени към разширяване на фронта срещу Москва. Парадоксално, но факт е, че се правят опити чрез опозиционни сили да бъдат привлечени в НАТО дори такива неутрални държави като Швеция и Япония. А само преди два дни се проведе среща във Вашингтон с лидерите на северните държави (Норвегия , Швеция, Дания, Финландия и Исландия), която има ясна определена цел. Да подкрепят под различна форма похода на САЩ срещу Москва. 
Под формата на „загриженост“за осигуряване на енергийна независимост на някои европейски страни, между които и България, Вашингтон остро реагира срещу изграждането на изключително изгодни за Европа руски енергийни съоръжения. Тази реакция има не само антируска насоченост, но сериозно засяга и интересите на много европейски държави.

За да бъде американският контрол върху Европа пълен и ефикасен, високопоставени чиновници често извършват обиколки в европейски столици, за да следят изпълнението на „директивите“ на Вашингтон. Една от които е рязкото повишаване на средствата за въоръжение на страните членки на НАТО. А тъй като около 80 % от това оръжие е американско, то военноиндустриалният сектор ще увеличи приходите си с десетки милиарди долара годишно. Поведението на САЩ, макар и да не е оправдано, е обяснимо. Те не правят изключение в амбициите си за световно господство, от тези на другите велики сили от миналото.


Още повече, че американската външна политика отдавна е под контрола на олигархичните военно-енергийни среди. За тази реална опасност алармира точно преди 60 години президентът ген. Айзенхауер. На искането на крайната десница в Конгреса да бъде увеличен военния бюджет от 40 на 48 милиарда долара, той остро реагира и предупреждава, че това ще направи военноиндустриалния сектор не само най-богатия, но и най- влиятелния фактор в САЩ.

Днес, когато средствата за въоръжаване надхвърлят 600 милиарда долара, повече отколкото военните бюджети на всички държави в света взети заедно, производителите на оръжие не само влияят, но и определят курса на външната политика на Вашингтон. 

Необяснима и смайваща е позицията на лидерите на ЕС и на водещите европейски държави. Тяхното поведение свидетелства за необясним страх, сериозна зависимост, объркани мисловни процеси и инфантилно безразличие. Тяхната реакция на нарастващата американска активност в Европа е много сходна с тази на лидерите на Англия и Франция през 1938 г. в Мюнхен, когато предадоха Чехословакия на Хитлер. 
Днешното състояние на отношенията САЩ – европейските съюзници няма да продължи безкрайно. Гражданите на един 500-милионен континент с най-голямия интелектуален потенциал на планетата, няма дълго да търпят лидери, които са заложници на група транснационални олигарси. Една адекватна реакция срещу хегемоничните амбиции на Вашингтон ще бъде в интерес, както на европейските народи, така и на самия американски народ, а дори и на световната общност.

доц. д-р Йордан Величков преподава

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ в 

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *